Колони, букви и памет: размишления на водещия

На брега, който не търси тълпи

Малко селце се оглеждаше в кристалните води на Мраморно море, но не беше място за масов туризъм. Като другите населени места около Бурса, брегът тук бе каменист и не привличаше летовници. Близо бе Мудания, а във всяко село от този край има по един стар християнски храм.

Къде започват буквите ни?

Всички знаем къде Паисий е написал своята история. Но къде започва историята на нашите букви? Куршунлу бе последната спирка от една пътуваща идея и въпросите останаха: какво всъщност е Полихрон – църква или манастир, както го наричат учебниците? Не е ясно точно къде е мястото, за което една от историческите версии сочи, че Константин-Кирил Философ е започнал работа по новата писменост.

Местните не са подозирали, че тук преди повече от единайсет века, според историческите сведения, може би започва историята на нашето писмо. Знаеха обаче, че на върха, там горе, е имало някога красив манастир с бели мраморни колони. Манастирът е бил разрушен по време на Първата световна война, а строителните останки, пренесени с волове и коне от дядовците на днешните жители, са в двора на селската джамия – пазени като доказателство за умението на византийските майстори. Запазени не защото някой е съзнателно мислил за нас, а защото не са били изхвърлени.

Азбуката като мисия

Първата буква в глаголицата, според традицията, приличала на кръст – неслучайно: целта на новата писменост е била да доближи народите до християнството. Солунските братя не са били просто учени – те са действали като дипломатически мисионери, изпратени от византийския император със специални поръчения, едно от които било създаването на нова азбука.

Следите в Рим

Когато посетите големия Рим, трудно е да пропуснете базиликата „Санта Мария Маджоре“. В папската църква, където беше погребан папа Франциск, отдясно на входа има и паметна плоча на български език. Тя припомня, че през 868 г. папа Адриан II е осветил в Рим донесените славянски книги от Константин-Кирил и Методий – създателите на славянската писменост.

По-малко от година след това Константин – Кирил умира в Рим. За нас и за националната ни памет значението на Кирил, Методий и техните ученици е не по-малко от ролята, която Методий играе в днешна Словакия като първи архиепископ на Моравия.

Думите, колоните и народът

Така започва историята на нашите букви и думи, които пътуват през вековете и достигат до нас. Древните латини са вярвали, че думите могат да променят, а написаното остава – мисъл, която важи и днес. Както колоните на древния Полихрон продължават да посрещат слънцето, така и писаното остава свидетелство и сила. Думите не само остават и променят. Думите създават народ.

Честит 24 май!