Трайков: Осигурихме сигурност, финансиране и ускорение на ключови енергийни проекти

Служебният министър на енергетиката представи отчет за дейностите през последните два месеца, в които секторът едновременно предотвратиха рискове и ускори важни стратегически процеси. Фокусът бе върху текущата стабилност, осигуряване на финансиране и придвижване на проекти, които ще определят позицията на България в региона.

Кризисна защита и оперативна сигурност

Най-спешният въпрос бе дерогацията за дружествата на „Лукойл“ – удължена за шест месеца до 30 октомври, решение което бе взето 16 дни преди крайния срок. Това запази работата на рафинерията, доставките на горива и нормалното функциониране на икономиката, като предотврати потенциална криза в обстановка на международна несигурност. Проведени са срещи и е разработена концепция за повишаване на правната сигурност при работата на особения управител.

Газова диверсификация и инфраструктура

България ускори оформянето на Вертикалния газов коридор като реален маршрут за пренос до 10 млрд. куб. м годишно, с достъп до LNG и връзка между Южна и Централна Европа. Иницирана е обща позиция на участващите държави пред Европейската комисия с искане за механизъм за подкрепа на инфраструктурата — ключова стъпка предвид ефектите от REPowerEU и забрана на пренос на руски газ от 2027 г. За „Булгартрансгаз“ са калкулирани нужди от около 3.8 млрд. евро инфраструктурна подкрепа.

Предаден е Националният план за диверсификация на доставките, съгласуван с новия европейски регламент за постепенно прекратяване на вноса на руски газ. Планът очертава стратегия за сигурни, устойчиви и конкурентни доставки чрез алтернативни източници, нови маршрути и модернизация на мрежата.

Преговори за доставки и ценова ефективност

Започна работата по предоговаряне на договора с „Боташ” — подготвен е икономически анализ и рамка за оптимизация, които са изпратени на турската страна. Поставена е и темата за използване на неоползотворени количества газ в началния етап от договора с Азербайджан, които могат да осигурят допълнителни обеми на едни от най-ниските европейски цени. Тези мерки целят подобряване на ценовия микс и намаляване разходите за бизнеса и домакинствата.

Защита на инвестиции и усвояване на средства

За да не бъдат загубени вече осигурени средства и проекти, бяха договорени и подписани близо 140 допълнителни споразумения за удължаване на срокове по договори за финансиране. По този начин са спасени над 240 млн. евро безвъзмездна помощ, значителен капацитет за съхранение на енергия и над 1 300 MW нови ВЕИ мощности.

Програмата за улично осветление бе ускори­на — по двете покани се изпълняват 76 договора; платени са около 21 977 725 евро (86.06%) по Покана 1 и 21 503 641 евро (59.80%) по Покана 2. Монтирани са над 160 000 LED тела, което води до спестяване от над 70 000 MWh годишно и по-ниски разходи за десетки общини.

По Плана за възстановяване и устойчивост бе наваксано забавяне: приключи програмата за подкрепа на домакинствата за възобновяема енергия с разплащане на около 10% от средствата в рамките на по-малко от месец. Стартира и процедура за избор на първи управител на Националния фонд за декарбонизация след приемане на оперативните правила.

Договорени са текстове с Европейската комисия, които позволяват внасяне на искане за 4-то плащане по ПВУ без съществени финансови корекции, въпреки липсата на съдействие от предходното Народно събрание.

Подкрепа за индустрията и трансформации

Въведен е нов модел за компенсации за небитовите потребители с ежемесечно изплащане до 2027 г., което дава предвидимост и ограничава риска от прехвърляне на разходи към крайните цени. България стана първата държава в ЕС с одобрена държавна помощ за енергоемки предприятия — инструмент за запазване на конкурентоспособността и работните места.

Задвижен е проект за трансформация на „Мини Марица-изток” на стойност 207 млн. евро с възможност за безвъзмездно финансиране по програма за развитие на регионите. Предвидена е и възможност за привличане на допълнителен ресурс за проучвания в блок „Хан Тервел” чрез участие на OMW. Придвижени са множество концесионни преписки с увеличение на концесионните такси — окончателните решения се очакват от редовно правителство.

Електроенергетика и системна гъвкавост

Възстановена е част от капацитета на помпено-акумулиращата централа ПАВЕЦ „Чаира” — централата вече работи с около половината от мощността си. Хидроагрегат 3 бе пуснат в експлоатация на 7 април след успешен ремонт; втори агрегат функционира и в помпен режим при ниски цени. За първи път бе проведен успешен „черен старт” тест, при който ПАВЕЦ „Чаира” захрани енергиен коридор до подстанция Червена могила, пряко свързващ централата с АЕЦ „Козлодуй” — важна гаранция за автономна работа при сериозни смущения в мрежата.

Идентифицирани са локации за нови помпено-акумулиращи ВЕЦ, включително „Чаира 2″, Доспат, Батак и Яденица — инвестиция в гъвкавостта на системата.

Ядрена енергетика и безопасност

Въведен е първият етап от Националното хранилище за радиоактивни отпадъци за ниско- и средноактивни отпадъци с хоризонт от 300 години. Осигурени са 10 дерогации за ремонти в АЕЦ „Козлодуй”; шестият блок работи на пълна мощност след ремонт. Удължен е договорът за инженерни услуги между „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности” ЕАД и консорциума HDEC–Westinghouse за подготовка на изграждането на 7-и и 8-и блок.

Правила, прозрачност и дигитални данни

Приета и обнародвана е нова Наредба за топлоснабдяване с цел ясни правила и по-голяма прозрачност при разпределение на сметките. След дълги обсъждания бе приета и Наредбата за енергийна бедност, която установява механизъм за идентифициране и подпомагане на уязвими домакинства.

Министерството отвори данни за енергийния пазар — цени, потребление и производство — и публикува инструменти за оценка на геотермален потенциал и развитие на енергийни общности. Предстои отворен достъп до данните на Фонд „Сигурност на електроенергийната система”, включително информация за небитови крайни клиенти, получили компенсации, при спазване на защитата на търговската тайна.

България поиска временни промени в европейската система за търговия с емисии с цел намаляване на цените на електроенергията в периоди на пазарна волатилност.

Резултат и посока

Периодът бе белязан от международни напрежения и ограничения в доставките. Извършената работа комбинира краткосрочна стабилност с мерки с дългосрочен ефект: диверсификация, по-ниски цени и приходи от транзит за страната. Целта е България да се утвърди като регионален енергиен хъб, а усилията да намерят продължение и подкрепа в следващо редовно правителство, за да не се допускат резки движения в сектор с дълга инерция и рискове за икономическата стабилност.