Българската политика към оръжията за Украйна: реалност и последици

Автор: Александър Детев

Резонансът от едно заявление

Изказването на военния министър Димитър Стоянов, че “спираме оръжието за Украйна”, беше разпространено от много чуждестранни агенции и предизвика вълна от въпроси какво означава това на практика.

Бърза реакция и неясноти

На следващия ден Румен Радев се опита да поясни: „Правителството слага край на предоставянето на въоръжение от българската армия за Украйна. Вече сме дали достатъчно. Страната ни продължава да търпи социално-икономически щети от тази война. Отново призоваваме за търсене на дипломатическо решение.“ Вместо да внесе яснота, тези думи задълбочиха съмненията за посоката на външнополитическия курс.

Спират ли се доставките всъщност?

Краткият отговор сред експертите е: не в пълния смисъл на думата. Българската военно-промишлена база работи интензивно през последните години и значителна част от продукцията й се насочва към Украйна чрез посредници. Военно-индустриалният сектор формира около 4% от БВП и осигурява хиляди работни места.

Както подсказва проф. Тодор Тагарев, става дума по-скоро за спиране на практиката да се предоставя „отпаднала необходимост“ от складовете, а не за тотална забрана на износните сделки. Продажбите на въоръжение, включително договори и модернизационни сделки, представляват отделен процес.

Механизмът на модернизация и компенсации

Една от стратегиите, използвани досега, беше разпродаване на старо съветско въоръжение, за да се наберат средства или компенсации за придобиване на модерни западни системи. Данните кои точно оръжия са напуснали складовете са класифицирани, но според Тагарев чрез механизми на компенсации България е получила значителни суми — той спомена около 350 милиона лева като ориентир за определен тип въоръжение.

Този канал осигуряваше ресурси за реинвестиране в превъоръжаване. Ако той бъде прекъснат, държавата губи механизъм за финансиране на модернизационни проекти на армията.

Какви са икономическите „щети“?

Когато оръжейната търговия носи милиарди и създава работни места, остава въпросът какво точно има предвид Румен Радев под „социално-икономически щети“. Няма еднозначен отговор от експертите — производството привлича работна сила, заплатите се вдигат в региона и секторът допринася значително за БВП.

Надежда Нейнски напомня, че предоставянето на помощ не е било едностранно безвъзмездно: 13 доставни пакета към Украйна са били компенсирани чрез специален фонд на ЕС. По думите й трансферите не отслабват, а напротив — дават възможност за замяна на остаряло въоръжение с ново и в крайна сметка подпомагат хазната и стандарта на живот.

Дипломатия и геополитика

Призивът за „дипломатическо решение“ звучи логично, но на практика предизвиква въпроси: дали намаляването на подкрепата за нападнатата страна е път към мир или дава преимущество на агресора. Президентът на Украйна Володимир Зеленски е отправял предложения за преговори към Русия, но те не са били приети поради отказ от руска страна.

Експертите смятат, че реториката на българските ръководители частично е насочена към вътрешна употреба и русофилски електорат, което може да бъде възприето от съюзниците като сигнал за отслабена ангажираност. Това от своя страна рискува България да бъде заобикалянa при бъдещи проекти и договори за сътрудничество в отбраната и възстановяването на Украйна.

Възможни пропуснати ползи

Служебното правителство предишно подписа споразумение за сътрудничество в сферата на сигурността с Киев — такъв тип договори откриват възможности за модернизация и достъп до нови технологии, които украинските компании развиха през последните години. Ако България намали ангажимента си, тези възможности могат да бъдат пропуснати.

Българската общност в Украйна

Не бива да се забравя и българското малцинство в Украйна, наброяващо над 200 000 души. Те също страдат от конфликта; въпросите за тяхната защита и езикови права в окупираните територии остават чувствителни, а отслаблената външна позиция може да затрудни отстояването на интересите им.

Заключение

Декларираното „спиране“ на доставките на оръжие не означава автоматично край на всички военни сделки или на участието на България в общоевропейските решения за помощ. По-скоро се оформя риск от промяна в механизмите — от прекратяване на практика, която позволяваше преобразуване на старо въоръжение в модерни системи, до потенциално отслабване на доверието от страна на съюзниците. Последиците за икономиката, модернизацията на армията и защитата на българските общности в чужбина ще зависят от конкретните решения и тяхната прозрачност.