6 април 1941 — германската инвазия през България срещу Югославия и Гърция

Кратък преглед на събитията

На 6 април 1941 г. от територията на България тръгват едновременно германските операции „Ауфмарш 25“ и „Марита“ — координирани натиск върху Югославия и Гърция, които променят балканската карта за броени дни.

Бърз колапс и настъпление

В следствие на настъплението двете балкански държави скоро се предават. С помощта на немските военни сили са сломени ограниченията наложени след Ньойския договор. На 20 април, денят на Великден, българската армия е посрещната като освободител в редица райони: Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Западните покрайнини. Сред освободените градове са:

• Пирот
• Враня
• Скопие
• Велес
• Охрид
• Битоля
• Кукуш
• Сяр
• Дедеагач

Оцелели спомени и легенди от онзи период разказват за селски общности, в които през 1941 г. не е имало реколта от плодове — митове, спорните нощни сцени и приказки за това как цветът на дръвчетата бил разстилан по пътищата, по които минавала българската войска.

Операция „Марита“ — нападението срещу Гърция

Операцията срещу Гърция, известна като „Марита“ (Unternehmen Marita), е част от широката кампания на Третия райх на Балканите. Немските войски навлизат в континенталната част на Гърция през България на 6 април 1941 г. Въпреки ожесточената съпротива на гръцките сили и части от войските на Британската общност, противникът претърпява поражение — Атина пада на 27 април. Британските части обаче успяват да евакуират приблизително 50 000 души, а гръцката кампания приключва с бърза немска победа, завършила и със вземането на Кадамата в Пелопонес.

Политически разпореждания и окупация

На 13 април 1941 г. Адолф Хитлер издава Директива №27, с която формулира по-нататъшната политика спрямо Гърция; по-късно, на 9 юни, с Директива №31 окончателно фиксира юрисдикцията на Райха на Балканите. Континенталната част на Гърция е разделена между Германия, Италия и България:

• Немските сили заемат стратегически ключови райони — Атина, Солун и Централна Македония, както и няколко егейски острова, сред които и о-в Крит.
• Българските войски, в съответствие с договорености с Германия, навлизат в Западна Тракия в края на април и началото на май, заемат зона между р. Струма и разграничителната линия, минаваща през Дедеагач и Свиленград западно от р. Марица.
• Останалите територии остават под италианска окупация.

Италианците започват да заемат йонийски и егейски острови от 28 април. През следващите седмици те установяват контрол над обширни части от Гърция — Пелопонес е зает на 2 юни, Тесалия на 8 юни, а на 12 юни италианските части установяват контрол над по-голямата част от Атина.

Последици

Настъплението на 6 април 1941 г. ускорява трансформацията на политическите и етнически граници на Балканите в годините на Втората световна война. Комбинацията от военна сила и политически решения довежда до ново разпределение на окупационните зони и създава условия за по-дълготрайни последици върху регионалната стабилност.

Въпреки военните успехи на Оста, евакуациите, бягствата и местните реакции оставят трайни следи в паметта на районите, засегнати от априлското настъпление.