Панайот Волов — последните мигове на един апостол от Априлското въстание

Кратка справка

На 26 май 1876 г. революционерът Панайот Волов намира смъртта си във водите на река Янтра, докато се опитва да достигне Румъния след разбитото Априлско въстание. Деец с псевдоним Петър Ванков, той е една от водещите фигури в организирането на Българското революционно движение и сред основателите на Гюргевския революционен комитет.

Ранни години и образование

Роден в Шумен през 1850 или 1851 г. в занаятчийско семейство, Волов получава образование в Шуменското класно училище при Добри Войников. Благодарение на подкрепата на родственик, той продължава подготовката си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869–1873). Заради заболяване се завръща временно в Шумен преди завършването на пансиона и е назначен за главен учител и директор на класното училище.

От учител до революционер

Като общественик организира вечерно училище и участва активно в читалищната дейност. Бързо се утвърждава като председател на местния частен революционен комитет и през август 1874 г. представя Шумен на общото събрание на Българския революционен централен комитет в Букурещ.

В началото на 1875 г. е арестуван заради участие в остър конфликт между местни младежи и европейски инженери, ангажирани в строежа на железопътната линия Каспичан–Шумен–Ямбол. Волов ръководи недоволните шуменци в протест, който стига до осуетяване на сватбено тържество на френски инженер. След кратък престой в затвора заминава за Румъния.

Роля в подготовката на въстанията

Волов участва в подготовката на Старозагорското въстание (септември 1875) и е назначен за апостол с дейност в Ловешко и Троянско. След неговия провал става един от учредителите и ключовите дейци в Гюргевския революционен комитет. По-късно е определен за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг с помощник Георги Бенковски.

Под тяхното организационно усилие са създадени десетки революционни комитети, в които влизат редица местни патриоти. При възникнали разногласия в ръководството, Волов проявява такт и отстъпва лидерството в името на общото дело, позволявайки на Бенковски да поеме водещата роля.

Участие в Оборище и хода на въстанието

Той е сред инициаторите на общото събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище край Панагюрище и взема активно участие. При избухването на въстанието е в Панагюрище и повежда населението в бунт, формирайки чета, която действа в района на Копривщица, Карлово, Клисура и околните селища.

Бягството и смъртта

След разгрома на въстанието Волов, заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов, поема към Румъния. Икономов поема неофициалното ръководство на групата, разделя я на части и така групата се опитва да се измъкне през Балкана. Недалеч от прословутия Беленски мост техният отряд попада на турска стража — според сведенията те са предадени от местни.

При престрелка Волов е прострелян. В опит да измъкне себе си и другите, той се хвърля да преплува Янтра край град Бяла (Русенско), но водата го поглъща — Панайот Волов се удавя. На същото място намира смъртта си и Георги Икономов.

Памет

На мястото, близо до кръговото кръстовище до Беленския мост, е издигнат паметник в чест на загиналите апостоли. Историята на Волов остава част от националната памет като пример за отдаденост и жертва в борбата за освобождение.

Бележка: датите и някои детайли варират в изворите — годината на раждане е посочвана като 1850 или 1851.