Цени на енергоносителите се вдигнаха след удари по ключови ирански съоръжения

Незабавен ръст на пазара

На 18 март цените на суровия петрол и на природния газ се повишиха рязко след съобщения за удари срещу ирански енергийни съоръжения, включително полета с производствени мощности. Новините показаха ескалация на конфликта, при която досега енергийна инфраструктура на Иран бе до голяма степен незасегната.

Колко скочиха цените

Brent поскъпна с около 5%, достигайки близо 109 USD за барел, докато WTI, американският бенчмарк, нарасна с около 2,5% до приблизително 98 USD за барел. Европейските цени на природния газ за доставки през април също регистрираха временен скок от над 7%.

Засегнати съоръжения

Полуофициалните агенции Fars и Tasnim съобщиха, че при ударите са пострадали редица важни обекти от нефтено-газовия сектор, включително рафинерии. Tasnim конкретно информира за повреди в Южен Парс — най-голямото находище на природен газ в света, както и в района на Асалуе, където има петролни и нефтохимически мощности.

Контекст на нападенията

По-рано в хода на конфликта бяха регистрирани удари по други обекти — Израел атакува склад за гориво в Техеран, а САЩ нанесоха удари по военни позиции на иранския остров Харг. Ударите от средата на март обаче представляват първите, насочени към производствени енергийни съоръжения.

Какво означава това за глобалното предлагане

Анализатори предупреждават, че подобни нападения увеличават риска от по-дългосрочни прекъсвания на петролния и газовия трафик през Ормузкия проток. Уорън Патерсън от ING отбеляза, че енергийните пазари вече трябва да ценят възможността за продължително нарушение на потоците, с малко признаци за бърза деескалация.

Последствията за нивата на цените

Brent се установи на ниво от 103,42 USD във вторник — най-високото след началото на конфликта — а общото поскъпване на суровия петрол от 28 февруари насам е около 40%, след като САЩ и Израел нанесоха удари по ирански обекти.

Ирак търси алтернативни маршрути за износ

Междувременно Ирак договори частично възобновяване на износа през Турция, заобикаляйки блокирания Ормузки проток. Отчитайки това, износът от находищата край Киркук бе възобновен през пристанище Джейхан, след съгласието на регионалното кюрдско правителство да позволи потока по тръбопровода Кюрдистан–Джейхан.

Федералните власти и кюрдското правителство също така се договориха да “предприемат необходимите мерки за сигурност” за защита на находищата и да гарантират непрекъснатостта на износа. Потокът по тръбопровода беше планиран да бъде около 250 000 барела на ден — обем, който Нийл Уилсън от Saxo определи като “капка в морето”, но все пак в положителен знак в условията на конфликта.

По-широкият мащаб

За сравнение, преди ескалацията Ирак произвеждаше около 4,5 милиона барела на ден. При почти пълно блокиране на Ормузкия проток около 20 милиона барела петрол и нефтени продукти — приблизително една пета от световните доставки — могат да бъдат временно спрени за световните пазари.

Дипломатически и търговски ходове

Ирански източник, цитиран от CNN, посочи, че Техеран води преговори с осем държави извън региона за осигуряване на безопасно преминаване през пролива за танкери, пренасящи петрол, търгуван в китайски юани — ход, който би намалил доминирането на долара в търговията с някои доставки.

Какво да очакваме

Пазарите ще следят отблизо дали атаките остават краткотрайни инциденти или ще доведат до поредица от удари, които да нарушат снабдителните вериги. В зависимост от развитието, цените на горивата и природния газ могат да останат повишени за по-дълъг период.