От Иран към Пекин: какво всъщност търсят САЩ в конфликта

Докато Вашингтон и Техеран пазят крехкото примирие, един въпрос изпъква: дали конфликтът наистина е срещу Иран или зад него стои по-широка стратегия срещу Китай?

Сигнал от върха: позицията на Си Дзинпин

Китайският председател Си Дзинпин публично призова за отваряне на Ормузкия пролив и настоя за незабавно примирие — най-явният знак досега, че Пекин следи внимателно ескалацията. Това изявление разкри тревогата на китайското ръководство и показа, че Пекин е принуден да влезе открито в обсъждането на кризата.

Анализът на Зинеб Рибуа: слабият звен на Китай

Зинеб Рибуа, научен сътрудник в Института „Хъдсън“, който изучава китайското влияние в Близкия изток и Северна Африка, заявява, че целта на американската кампания — наречена в медиите операция „Епична ярост“ — може да надхвърля ограничаване на Техеран. По думите ѝ, истинският ефект може да бъде отслабване на стратегическата позиция на Китай, който е дълбоко свързан с Иран.

Рибуа казва: „Аз съм сред онези, които смятат, че става въпрос за отслабване на Китай. Не мисля, че администрацията го формулира открито, но това има важно значение.“

Защо Иран има значение за Пекин

Китай е основен купувач на ирански нефт и използва изолацията на Техеран, за да осигури евтини доставки. Рибуа подчертава три основни предимства за Пекин: достъп до петрол на отстъпка, възможности за тестване на механизми за заобикаляне на санкции и укрепване на геополитическите връзки в региона.

Китай е най-големият световен вносител на суров петрол — около 11 млн. барела на ден — и е чувствителен към засичания в Ормузкия пролив, през който преминава приблизително една пета от световното потребление. Данни за 2025 г. показват, че китайските купувачи са взели над 80% от иранския износ на суров петрол, често с отстъпки от 8–10 долара под цената на Брент. Това прави Иран ценен и относително евтин доставчик за Пекин.

Санкционни „лаборатории“ и алтернативни маршрути

Иран също така е служил като поле за експериментиране с начини за заобикаляне на западните санкции. Мрежи, свързани с Китай, са използвали фиктивни компании, прехвърляния от кораб на кораб, ребрандирани товари и алтернативни платежни канали, за да поддържат потока на петрол, въпреки международните ограничения. Тези практики дават на Пекин както доставчици, така и опит в работа с неформални финансови механизми.

Рисковете от ескалация за Пекин

Всяко продължително конфронтиране между САЩ и Иран или морска блокада в Ормузкия пролив би принудило Китай да търси по-скъпи заместители на иранския петрол. По-високите транспортни разходи и по-скъпите застраховки биха увеличили разходите за внос и биха засегнали енергийната сигурност на Пекин.

Стратегически ефект върху САЩ и Азия

Рибуа предупреждава, че стремежът на Иран да използва Ормузкия пролив като оръжие може да нанесе щети и на един от най-важните му партньори — Китай. По-силното притискане на енергийните потоци повишава залога за Пекин и поставя въпроса дали целта е да се ангажира американската политика в Близкия изток.

„Идеалният сценарий от гледна точка на някои наблюдатели е американците да бъдат заклещени в Близкия изток — това улеснява действия в други части на Азия, включително при евентуален натиск върху Тайван“, казва тя.

Възможни геополитически последици

Ако Рибуа греши, операция „Епична ярост“ остава предимно инструмент за сдържане на Иран. Но ако е права, настоящата кампания може да е началото на по-широка стратегия за ограничаване на влиянието на Китай в региона и отвъд него. Конфликтът в Ормузкия пролив може да се окаже само един от фронтовете в съперничеството за глобален контрол над енергийните маршрути и стратегическото влияние.

В краткосрочен план вниманието на Пекин към кризата ще зависи от това доколко ескалацията застрашава прякото снабдяване и колко ефективно неговите канали за доставки и санкционни обходни пътища могат да издържат при натиск. В дългосрочен — от това какво ще решат Вашингтон и неговите партньори за присъствието си в Близкия изток и коя от големите сили ще наложи новия баланс на силите.