На 60: Хелена Бонам Картър — по-щастлива и уверена от всякога

„Остаряването е табу — време е да го отхвърлим“

Британската актриса, родена на 26 май 1966 г. в Лондон, многократно е наричана емблема на мрачната естетика и нетипичната красота на съвременното кино. В интервю за предаването Woman’s Hour по Би Би Си тя сподели, че днес е „много по-щастлива, отколкото в младините си“ и наказа мисълта, че стареенето е нещо, за което трябва да се срамуваме.

Промяна на обществените нагласи

Картър критикува културата на вечната младост и настоява, че обществото трябва да преосмисли ценностите си. Според нея шестдесетте години трябва да се приемат като възраст на зрялост и лична свобода: хората са постигнали много и вече контролират своя живот и избори.

Стил и образи

С характерния си външен вид — кестеняви къдрици, ексцентричен гардероб и склонност към дизайнерски попадения като Вивиен Уестууд — актрисата съчетава елегантност и неординарност. Модните издания я описват като символ на готическата елегантност, която продължава да впечатлява пред камерата.

Забележителни роли и отличия

Кино-кариерaта ѝ обхваща широк спектър от жанрове: от исторически драми до модерни фентъзи продукции. Сред филмите, които библиотеката в Чикаго и критиката изтъкват като ключови в творчеството ѝ, са:

• “Крилете на гълъбицата” (1997) — донесъл ѝ номинация за “Оскар” за най-добра актриса;
• “Боен клуб” (1999) — култово превъплъщение;
• серията “Хари Потър” — ролята на Белатрикс Лестранж в четири филма;
• “Речта на краля” (2010) — втора номинация за “Оскар” и награда БАФТА за най-добра поддържаща женска роля;
• “Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт стрийт” (2007) — майсторско съчетание на черна комедия и драма.

Освен това тя участва в ансамбъла на “Бандитките на Оушън”, където споделя екран с имена като Риана, Кейт Бланшет, Сандра Бълок и Ан Хатауей.

Публични роли и признания извън екранa

В началото на 2012 г. актрисата получи званието Командор на Ордена на Британската империя (CBE) за приноса ѝ към изкуството — орден, връчен ѝ на церемония в Бъкингамския дворец. През 2022 г. бе избрана за първата жена президент на Лондонската библиотека в над 180-годишната ѝ история, роля, за която бе предпочетена заради връзката ѝ с литературата и способността ѝ да популяризира институцията.

Произход и лична история

Произхожда от семейство с политически, банкови и дипломатически корени. Сред предците ѝ са бившият премиер Хърбърт Хенри Аскуит и други видни личности като Вайълет Аскуит и сър Морис Бонам Картър. Един от дядовците ѝ по майчина линия, испанският дипломат Едуардо Пропер де Кайехон, е признат за “праведник на света” заради спасяването на евреи през Втората световна война.

Детството ѝ е белязано от семейни трудности: майка ѝ преживява нервен срив, а баща ѝ остава с инвалидност след усложнения след операция. Тези преживявания я насочват към актьорството като начин за бягство и изразяване.

От сценичния старт до международната сцена

Още като тийнейджърка Картър използва печалба от конкурс, за да създаде актьорско портфолио. Въпреки че не е приета в Кеймбридж поради опасения, че ще прекъсне обучението си заради актьорска кариера, тя продължава в театрално училище и постепенно навлиза в киното и телевизията. Между 1987 г. и края на 90-те постепенно утвърждава позицията си с проекти като “Имението Хауърдс Енд” и сътрудничество с режисьори като Уди Алън.

Пластичност и мащабност на превъплъщенията

Картър е известна с умението си да се трансформира за ролите — от симпатични до изцяло обезпокоителни персонажи. Белатрикс от “Хари Потър” демонстрира способността ѝ да изгради сложен злодей, а превъплъщенията ѝ при Тим Бъртън — в “Суини Тод”, “Алиса в страната на чудесата” и други — подчертават театралното ѝ присъствие и визуална отдаденост.

За телевизионния филм “Enid” (за живота на детската писателка Инид Блайтън) тя получава награда Еми за най-добра актриса, добавяйки ново признание към богатата си филмография.

Лични връзки и професионални сътрудничества

Киното свързва актрисата с няколко значими мъжки фигури: връзката ѝ с Кенет Брана в 90-те, а по-късно дългогодишното партньорство и лична връзка с режисьора Тим Бъртън, с когото имат двама деца — син и дъщеря. Джони Деп, с когото често е работила, е кръстник на децата ѝ. От 2018 г. е във връзка с изкуствоведа и психоаналитик Рей Даг Холмбо, с когото споделя, че е намерила нова, неочаквана магия в живота си.

Активизъм и модни проекти

Картър не се свени да участва в провокативни кампании: за благотворителна акция срещу свръхриболова тя позира гола, прегърнала 27-килограмов тунa, въпреки че самата признава, че има фобия от риби. Освен това развива модна линия — Pantaloonies — в партньорство с дизайнерката Саманта Сейдж, фокусирана върху викториански и персонализирани силуети.

Наследство и значение

Чикагската обществена библиотека и множество критически гласове отбелязват, че през четири десетилетия на сцена Картър успява да свърже класическото британско кино с модерното фентъзи и да се превърне в една от най-уважаваните актриси на своето поколение. Днес тя говори открито за радостта от зрялостта и за това, че възрастта може да бъде най-добрият период в живота — момент на плодовитост, свобода и контрол над съдбата си.