Фон дер Лайен: ЕС отказва руски газ; Брюксел търси начин за 90 млрд. евро за Киев

Ключовите решения от срещата на върха

Председателят на Европейската комисия ясно заяви, че ЕС няма да възобновява доставките на руски газ, дори при риск от физически недостиг и прекъсвания на електрозахранването. В същото време институцията обяви временни инструменти за защита на домакинствата и насърчи държавите да облекчат данъчната тежест върху електроенергията.

Енергийната стратегия: зелена и европейска

Урсула фон дер Лайен подчерта, че целта остава ясна: трансформация към зелена енергия, произведена в Европа. Тя предупреди, че общият пазар не изпитва сегашно физическо недостиг, но е уязвим към колебания на световните цени, затова отказът от руски енергийни ресурси е политически и стратегически избор.

Европейската комисия също така одобри възможността държавите членки да предоставят неограничена, но временна и целенасочена държавна помощ за защита на потребителите на енергия. Фон дер Лайен призова страните да облекчат облагането на електроенергията като инструмент за облекчаване на ценовия натиск.

В тази връзка европейският комисар по енергетиката Дан Йоргенсен изрази категорична позиция, че ЕС не трябва да купува „нито една молекула“ руски енергиен ресурс, независимо от обстоятелствата.

Разногласия за 90 милиарда евро военна помощ за Украйна

На фона на енергийните дискусии, друг остър конфликт обхвана лидерите — планът за общ заем в размер на 90 млрд. евро за Киев бе блокиран от Унгария и Словакия, което наложи прекъсване на консенсуса на Европейския съвет. Брюксел обеща да осигури парите „по един или друг начин“, въпреки ветото.

Реакции от европейски лидери

Германският канцлер Фридрих Мерц определи решението на унгарския премиер Виктор Орбан като „акт на груба нелоялност“ и предупреди за последици, като посочи, че събитията ще оставят „дълбок отпечатък“ върху отношенията в ЕС. По думите му лидерите са инструктирали Комисията да търси алтернативни начини за финансиране.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща също критикува позицията на Будапеща, като я нарече неприемлива и заяви, че тя не зачита принципа на „справедлива сделка“.

В същото време белгийският премиер Барт Де Вевер изрази увереност, че средствата могат да бъдат мобилизирани в рамките на месец и подкрепи 20-ия пакет санкции срещу Русия, който също остана блокиран.

Аргументите на Унгария

Виктор Орбан защити решението си да задържи одобрението, като посочи, че Унгария има законното право да го направи, защото процесът за окончателно приемане на заема все още не е завършен. Той припомни, че когато съветът взе положително решение за средствата през декември, някои държави вече се бяха дистанцирали от инициативата.

Ключовото основание на унгарския премиер бе, че междувременно Украйна е спряла транзита на руски петрол през тръбопровода „Дружба“, което според Орбан представлява форма на блокада срещу Унгария. Той настоя Киев да възстанови транзита, преди Будапеща да одобри окончателно следващите юридически стъпки около заема.

Какво се случи на самата среща

Според съобщенията на DPA, срещата на върха завърши късно вечерта без решение по въпроса за заема и санкциите. По-голямата част от държавите — 25 от 27 — подкрепиха мерките, но консенсусът не бе постигнат заради блокадата от Унгария и Словакия. Европейският съвет ще се върне към темата на следващото си заседание.

Какви са следващите стъпки

Европейската комисия е упълномощена да търси алтернативни механизми за финансиране на помощта за Украйна, а лидерите остават в неформален диалог за намиране на решение. Междувременно енергийните мерки—включително временната държавна помощ и призивите за намаляване на данъците върху електроенергията—трябва да бъдат прилагани от държавите членки на национално равнище.

Срещата показа едновременно търсене на дългосрочни енергийни структурни промени и остри политически разделения по външнополитическия и финансов въпрос за подкрепа на Украйна.