Алберт Айнщайн — животът, откритията и изходът на 18 април 1955 г.

Ранни години и образование

Алберт Айнщайн е роден на 14 март 1879 г. в Улм, в тогавашното кралство Вюртемберг, в семейство на Херман и Полина Айнщайн. Детството му преминава в Мюнхен, където баща му ръководи малко електрохимическо предприятие. Като дете той е тих и замислен, обича математиката и чете философски и научнопопулярни книги. В училище обаче трудно понася строгите изисквания и запаметяването, което му създава проблеми и си печели прякора „дивото момче“.

Първи стъпки в науката

През 1895 г. семейството се мести в Милано. Макар да е само шестнадесетгодишен, Алберт вече владее основите на математическия анализ — диференциални и интегрални сметки. По настояване на баща си той се насочва към инженерно обучение, но изпитите за Политехническия институт в Цюрих се оказват трудни: първоначално не успява да влезе и учи една година в педагогическия факултет. Завършва през 1900 г. и след това няколко години няма постоянна работа — преподава, дава частни уроци и живее скромно.

Берн и пробивът от 1905 г.

През 1902 г., благодарение на препоръки, Айнщайн е назначен като технически експерт в Швейцарското патентно ведомство в Берн. Тук, в свободното си време, развива идеи, които ще променят физиката. Годината 1905 остава в историята като „вълшебната година“ — той публикува пет труда, сред които статия за фотоелектричния ефект и формулировка на Специалната теория на относителността. Тези приноси променят представите за пространство, време и светлина.

На академичната сцена

След пробива интересът на университетите расте. От 1909 до 1913 г. Айнщайн заема позиции в Цюрих, в Немския университет в Прага и отново в Цюрих — в Политехниката. През 1913 г. е поканен в Берлин като редови член на Пруската академия на науките и скоро след това заема място в Хумболтовия университет, където развива квантовите идеи и формулира Общата теория на относителността, публикувана през 1915 г.

Личен живот

През 1903 г. създава семейство с Милева Мариć — бивша състудентка от сръбски произход; имат двама сина. През 1919 г. се развежда с Милева и се жени за своята братовчедка Елза — и този брак също не просъществува дълго. Личните му взаимоотношения често са бурни, но академичната му дейност остава в центъра на неговия живот.

Политическа обстановка и емиграция

С нарастването на антисемитизма и политическото напрежение в Германия през 1920-те и 1930-те години Айнщайн става обект на организирани кампании — лекциите му са прекъсвани, наричат трудовете му „еврейска физика“ и получава заплахи. Той подкрепя идеите на ционизма, помага за създаването на идеята за Еврейски университет в Йерусалим и многократно пътува в чужбина — САЩ, Франция, Китай, Япония и Палестина.

Нобелова награда и последващи години

През 1922 г. получава Нобелова награда за физика — официалното отличие е за приноса му в обяснението на фотоелектричния ефект. Поради различни обстоятелства не присъства на церемонията, но по-късно произнася лекция. След средата на 1920-те живее главно в Берлин, а след 1930 г. започва да прекарва зимните месеци в Калифорния, където чете лекции и работи научно. Възкачването на Хитлер го принуждава да остане извън Германия — той отказва германско гражданство и напуска пруската академия.

Принстън и американският период

От октомври 1933 г. работи като професор в Института за напреднали изследвания в Принстън, Ню Джърси. През 1940 г. получава американско гражданство, като запазва и швейцарското. В тези години продължава да развива теории за относителността и да търси обединяваща теория за гравитацията и полето — т.нар. обединена теория, над която работи до края на живота си.

Писмо до Рузвелт и ядреното торнадо

След откриването на ядрения разпад Айнщайн се опасява, че нацистка Германия може да добие атомно оръжие. През 1939 г. той подписва писмо до президента Рузвелт, в което предупреждава за потенциала на ядрената енергия и подтиква Съединените щати към изследвания в тази насока. Писмото му допринася за стартирането на проучвания, довели до Манхатънския проект; самият Айнщайн не участва пряко в разработката на бомбата.

Следвоенни убеждения

След Втората световна война Айнщайн застъпва идеята за международно разоръжаване и контрол над ядрените оръжия. Той подписва апели и инициативи за забрана на ядрено въоръжение и подкрепя мирни научни и хуманитарни каузи.

Последните години и смърт

До края на живота си продължава да работи върху фундаментални въпроси във физиката. На 18 април 1955 г. Алберт Айнщайн умира — оставя зад себе си огромно научно наследство и образ на един от най-влиятелните мислители на XX век.

Наследство

Идеите му — от специалната и общата теория на относителността до приноса му в квантовата теория — трансформират съвременната наука и оказват влияние върху технологии и философски размисли за природата на реалността. Неговата публична позиция по етични и политически въпроси също го превръща в символ на отговорния учен.