Техеран отвръща: 15‑точковото предложение на САЩ бе отхвърлено и напрежението расте

Регионът остава в криза

Иран официално отхвърли предложението на Съединените щати за прекратяване на военните действия в Близкия изток, което доведе до ново ескалиране на напрежението в региона. Докладите за размирици се засилват на фона на разполагането на допълнителни сухопътни сили и морски пехотинци в зоната, а последователни атаки и ответни удари доведоха до сериозни материални щети и жертви.

Какво се случи с американската 15‑точкова инициатива

Според съобщения САЩ са предали план от 15 точки за разрешаване на конфликта чрез посредничеството на Пакистан. Иранската държавна телевизия Press TV цитира анонимен представител, който заяви, че Техеран е дал отрицателен отговор. Властите в Техеран нарекоха условията на САЩ неприемливи и запазиха правото си да определят сроковете и условията за прекратяване на огъня.

Иран представя свои изисквания

Като контрапредложение Техеран излезе със собствени искания, сред които фигурира плащане на репарации и признание на суверенитет върху Ормузкия проток. Високопоставен служител по политическа сигурност описа пет ключови условия за прекратяване на конфликта:

• Пълно прекратяване на “агресията и убийствата”.
• Въвеждане на ясни механизми, които да защитават Иран от бъдеща външна намеса.
• Гарантирано и ясно дефинирано заплащане на военни щети и репарации.
• Завършване на бойните действия на всички фронтове и прекратяване участието на свързани “групи за съпротива” в региона.
• Международно признаване и гаранции за суверенното право на Техеран върху Ормузкия проток.

Военни операции и отговори

От 28 февруари САЩ и Израел провеждат въздушни удари по цели в Иран; според публикувани данни в резултат са загинали над 1 340 души. Иран отвърна с дронове и ракетни удари, насочени към Израел, Йордания, Ирак и държави от Залива, в които има американски военни присъствия. Нападенията доведоха до човешки жертви, сериозни щети по инфраструктурата и раздвижване на световните пазари и въздушния трафик.

Сред последните инциденти бе и нападение, което предизвика голям пожар на международното летище в Кувейт. Военни представители в Техеран предупредиха, че всяка сухопътна операция срещу иранска територия или острови, както и военноморски действия в Персийския залив или Оманско море, ще срещнат ответни мерки. Има и твърдения, че при наземна офанзива Иран би могъл да отвори нов фронт в района на Баб ел Мандеб — критичен морски пролив между Червено и Арабско море.

Международни реакции и посредничество

Египет, Пакистан и Турция са сред държавите, които се опитват да посредничат. Египетският външен министър потвърди съществуването на американски план и изрази надежда за провеждане на директни преговори между засегнатите страни. В същото време някои ирански представители публично отрекоха да са получавали такова предложение, а говорител на иранските въоръжени сили и посланикът в Пакистан заявиха, че с Вашингтон не е имало преговори — нито преки, нито непреки.

Шест държави от Залива — Кувейт, ОАЕ, Бахрейн, Саудитска Арабия, Катар и Йордания — публикуваха общо заявление, в което призоваха Ирак да предприеме мерки за спиране на нападения, извършвани от иракска територия, за да се избегне по-нататъшно нарастване на напрежението.

Хуманитарни щети

Иранският Червен полумесец, цитиран от държавни агенции, посочва, че въздушно‑морските удари са засегнали или разрушили над 85 000 цивилни сгради. Разбивката включва десетки хиляди жилищни и търговски обекти, както и редица други невоенни постройки. По данни на хуманитарни служители има сериозни повреди в здравните заведения — стотици болници, аптеки и спешни центрове са пострадали, а някои болници са частично или напълно неработоспособни.

От началото на конфликта до 24 март образователното министерство съобщава за 184 убити ученици и 46 убити учители; 644 училища и образователни центрове са били частично или напълно разрушени, а 177 ученици и преподаватели са ранени.

Перспективи

Позициите на страните остават твърди: САЩ предлагат рамка за деескалация, докато Иран настоява за прекратяване само при свои условия, включително репарации и гаранции за контрол над ключови морски проливи. В отсъствието на ясен консенсус рискът от по‑широка ескалация остава реален, а регионалните и международни посредници продължават опитите си да осигурят преговори и намаляване на насилието.