Каримански: Неяснота около дефицита и спешна нужда от реформи в администрацията

Различни сметки за дефицита

В последните дни думите „свръхдефицит“, „обедняване“, „съкращаване на разходи“, „кошница с грижа“, „справедливи цени“ и „външен дълг“ звучат навсякъде. Но колко от тези термини са подкрепени с ясни числа и как контекстът променя значението им — това коментира Любомир Каримански, член на Управителния съвет на Българска народна банка.

Европейската комисия оценява дефицита на България на 4,1% и на база на тази цифра е задействала процедура. Националните власти обаче дават съвсем различна картина — Министерството на финансите посочва дефицит от 7,8%, тоест близо 8% свръхдефицит.

Защо числата не съвпадат

„Трудно е да се каже кое е вярното число в момента, тъй като от страна на Европейската комисия е разбираемо от гледна точка на това, че тя няма достатъчно информация…“, заявява Каримански. По думите му Комисията работи с по-стари данни, което обяснява разликите в оценките.

Експертът посочва и административни пропуски: според него предишният министър на финансите в редовното правителство на Желязков и частично служебното правителство са могли да предоставят повече информация на Брюксел. „Нищо не пречеше госпожа Петкова още през октомври да информира Комисията за проектобюджета, който беше подготвила“, казва той.

Каримански добавя, че Комисията не е била уведомена след приемането на фискално-структурния план — нито през октомври, нито през пролетта. От своя страна, настоящото редовно правителство представя дефицит, изчислен преди въвеждането на каквито и да било мерки и политики.

Програмата на правителството като ключ

„Бюджетът е важен, но първо трябва да видим програмата за управление на правителството“, отбелязва Каримански. Той подчертава, че именно програмата задава посоката за четиригодишния период и че всяка вътрешна политика трябва да намери отражение в бюджета и в средносрочната бюджетна прогноза.

Така ще стане ясно накъде ни води правителството — какви реформи планира, как ще ги реализира, дали са бюджетно обезпечени и каква среда ще се създаде за инвестициите. Особено важно е внимателно да се прегледат предложението за бюджет за 2027 г. и средносрочната прогноза, категоричен е експертът.

Реформа на публичната администрация

Каримански посочва, че публичната администрация трябва да оптимизира процесите си: да премахне дублиращи се дейности, да въведе единни стандарти и ясно описани процедури. „Трябва да имаме стандарти. Ако те бъдат приложени и процесите бъдат изяснени и описани в публичния сектор, тогава трансформацията ще се случи“, казва той.

Той дава пример с различните портали на министерствата, които затрудняват гражданите при търсене на услуги. Липсата на стандартизация прави ориентацията трудна и влошава качеството на обслужване. По-добрата организация ще позволи и точно да се оцени колко служители са нужни в публичния сектор и какво население обслужват качествено.

Липсва визия

На финала Каримански отбелязва, че в момента в България липсва цялостен визионерски подход за управление на администрацията — нещо, което според него е ключово както за фискалната дисциплина, така и за по-доброто обслужване на гражданите и стимулиране на инвестициите.