4 юни 1880: Когато се появи българският лев — но счетоводството говореше на франк

Раждането на национална валута

На 4 юни 1880 г. Второто Обикновено Народно събрание на Княжество България приема закон, който въвежда новата парична единица — левът. Новата валута е разделена на 100 стотинки и е приравнена към френския франк, което осигурява на младата държава международна референтна стойност.

Името и първите монети

Името „лев“ произлиза от остарялата форма „левъ“ (от думата „лъв“), употребявана през XIX век. Законът от 1880 г. урежда правото на резание на монети и определя количествата благородни метали в различните емисии. Първите български монети са отсечени през следващата, 1881 г., но при въвеждането на левът в обращение той съжителства с множество чуждестранни монети.

Пазар на монети след Освобождението

В годините след Освобождението в обръщение преобладават сребърни монети — много от тях физически обелени или обезценени. Масово в страната навлизат руски рубли, останали от военни събития, но се срещат и по-екзотични екземпляри — от Тунис, Иран или Индия. Част от тези монети вече не са в употреба и в страните-емитенти.

Фискалното счетоводство — във франкове

Несъответствието между националната валута и практически използвания паричен стандарт е интересна особеност: държавното фискално счетоводство фактически се води във френски франкове. За да защитят спестяванията на населението, властите с целева политика поддържат завишен курс на сребърните монети, което предизвиква допълнителен приток на чуждо сребро от съседните страни. През 1883 г. Османската империя забранява използването на чужди сребърни монети на нейна територия, което допълнително засилва потока към България. До около 1887 г. чуждите сребърни монети остават широко разпространени наред с българския лев.

Ограничение на паричното предлагане и международни връзки

Законът от 1880 г. ограничава общото парично предлагане до 15 милиона лева и допуска в обръщение монети от страните на Латинския валутен съюз, както и други чужди емисии, приети по курсове, утвърдени от Министерството на финансите. Левът е формално приравнен на френския франк, което улеснява търговските и финансови отношения с международните пазари.

Първи банкноти и стремеж към златен стандарт

Българската народна банка започва да емитира банкноти през 1885 г. Първата емисия е малка — 213 000 лева — и не среща добро доверие сред населението. В следващите години целта на централната банка е да увеличи дела на банкнотите в обращение и постепенно да премести паричната система към фактически златен стандарт, като свие значително ролята на сребърните монети.

Така въвеждането на лева е едновременно акт на национално построяване и сложна адаптация към международните валутни практики от края на XIX век.