След натиск: оттеглиха искането за вдигане на тавана на държавния дълг

Решението и причините

Парламентарното мнозинство взе решение да оттегли предложението за повишаване на тавана на държавния дълг с до 3,8 млрд. евро, което беше внесено между първо и второ четене на поправките в т.нар. удължителен бюджет. По думите на депутата Константин Проданов от „Прогресивна България“ решението е резултат от интензивни обществени и политически критики и от разговор с финансовия министър Гълъб Донев.

Какво следва

За да бъде спазена процедурната рамка, предложението за повишаване на тавана ще бъде подготвено и внесено по-късно от Министерския съвет с пълна обосновка. Това позволява промяната да бъде представена според изискванията на закона и с необходимите аргументи пред обществеността и депутатите.

Останалите спорни точки

Оттеглянето на тази конкретна мярка не обхваща всички спорни разпоредби в законопроекта. Сред текстовете, които остават в пакета, са:

• премахване на ковид-добавката за новоотпуснатите пенсии;
• намаляване на държавната субсидия за политическите партии.

Промени в регулирането на сектора на нефт и нефтени продукти

Временната парламентарна комисия по бюджет и финанси одобри на второ четене промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтени продукти. Целта на тези изменения е да засилят контрола върху дейността на т.нар. особен търговски управител в дружества, които са част от критичната инфраструктура.

Основни нововъведения

• Разширяване на надзорните правомощия на министъра на икономиката, инвестициите и индустрията;
• въвеждане на механизми за съдебен контрол върху сделки с ключово значение, като разпореждане с акции, дялове или имущество;
• задължение за особените търговски управители да предоставят ежемесечни отчети за дейността на управляваните дружества в срок до една седмица след приключването на всеки месец;
• уточнени правила за валидност на сделки и процедури за съдебно оспорване на такива, обявени за нищожни.

Аргументи на вносителите и очаквани ефекти

Според вносителите промените целят да ограничат риска от злоупотреби и нарушения при управлението на дружества от стратегическо значение. Очаква се по-строгият надзор и възможността за съдебна проверка да намалят вероятността от финансови загуби и репутационни щети за държавата, както и риска от бъдещи искове за обезщетения от засегнати компании.