Грузия на ръба: доклад от Лондон предупреждава за автократичен наклон под влиянието на Кремъл

Доклад от Комисията по външни работи на Камарата на общините

Британският доклад алармира, че Грузия търпи сериозно демократично отстъпление и съществува риск страната да се превърне в „автокрация в сферата на влияние на Русия“, аналогично на ситуацията в Беларус. Авторите посочват, че настоящите тенденции заплашват да укрепят авторитарни структури и да подкопаят западната интеграция на Тбилиси.

Политически контекст и последици от изборите

Според официалните резултати от парламентарните избори през 2024 г. управляващата партия „Грузинска мечта“ е получила около 54% от гласовете. Опозицията и тогавашният президент Саломе Зурабишвили отказаха да признаят резултатите, което предизвика мащабни протести и задълбочи политическата криза.

Консолидиране на властта от 2012 г.

Комисията отбелязва, че от 2012 г. насам „Грузинска мечта“ е укрепила позициите си: ограничила е дейността на опозицията, забавила или прекратила преговорите за интеграция в ЕС и разпространява антиевропейска реторика. Сред приетите мерки са закони, ограничаващи неправителствени организации и медии — включително регулации, подобни на закона за чуждестранните агенти.

Роля на елитите и международни реакции

Основателят на партията, Бидзина Иванишвили, е бил обект на санкции от САЩ с мотива, че е „подкопал демократичното и евроатлантическото бъдеще на Грузия в интерес на Русия“. Освен това докладът цитиpa констатации на ОССЕ за „значително влошаване на демократичните стандарти“ от пролетта на 2024 г., включително ограничения върху свободата на словото и събранията.

Препоръки и искане за по-строги мерки

Комисията призовава британските власти да разширят санкциите срещу представители на „Грузинска мечта“, приближени бизнес елити и медии, които разпространяват дезинформация. Авторите смятат, че така ще се повишат разходите за онези, които подкопават стремежа на грузинския народ към европейска интеграция и ще се демонстрира подкрепа за демокрацията, а не за автокрацията.

Разнопосочни политически заявления

В полемиката около статута на властта в Тбилиси, през февруари 2025 г. Европейският парламент прие резолюция, в която призова новото правителство да бъде обявено за нелегитимно и Саломе Зурабишвили да бъде считана за легитимен президент. Зурабишвили обяви, че ще продължи да служи на страната в друго качество.

От своя страна президентът Михаил Кавелашвили заяви, че според него европейски политици са подтикнали Тбилиси към рисковани стъпки след началото на военните действия в Украйна и че населението е помогнало на властите да защитят националните интереси. Той също атакува Зурабишвили за подкрепата й за Молдова и Украйна.

Позицията на ЕС и възможни механизми

През есента Европейската комисия класира Грузия като „номинален“ кандидат за членство, позовавайки се на демократичното отстъпление в страната. Шефът на европейската дипломация Кая Калас предупреди, че в сегашното състояние Грузия няма реален път към ЕС, „освен ако условията не се променят драстично“. Европейският комисар по разширяването, посочен в доклада като Марта Кос, обяви намерение за въвеждане на визов механизъм, който да ангажира грузинските власти относно европейската интеграция.

Какво следва

Докладът от Лондон очертава ясен избор: ускоряващо се дистанциране от европейските стандарти и по-голяма зависимост от руското влияние, или реформи и възстановяване на демократичните институции. Международните реакции — от препоръчани санкции до дипломатически и визови механизми — могат да окажат влияние, но решението ще зависи до голяма степен от вътрешната политическа динамика в Грузия.