Величков: В парламентарната квота за ВСС трябва да влязат експерти, не партийни послушковци

Неподредена кампания и липса на лидери

Депутатът от гражданската квота на „Продължаваме промяната“ Велислав Величков, известен с участието си в инициативата „Правосъдие за всеки“, обясни пред БНР, че основните проблеми в кампанията са били нехомогенност и слаба комуникация между лидерите. По думите му напрежението се е трупало постепенно и липсата на координация е повлияла неблагоприятно на единството.

Разделение в полето на ПП и ДБ

Величков описа реални прояви на разделение между симпатизантите и активистите на ПП и „Демократична България“: в някои райони са текли две отделни кампании, в Пловдив – дори три. Той даде примери за липса на съвместно участие на представители на ДБ в срещи на ПП и за разпокъсана информационна кампания, при която се разпространявали различни издания от отделните структури.

Като конкретен случай депутатът посочи, че водачът на листата му Ивайло Мирчев не се е появявал в районите, в които е работил, а същевременно е водил преференциална кампания в подкрепа на Анна Бодакова. Величков заяви, че не одобрява подхода да се прави кампания за партийни преференции вместо да се акцентира върху личността и професионалните качества на кандидатите.

Социалните мрежи и вътрешните конфликти

Според него публикациите във Facebook от активисти, симпатизанти и членове са допринесли за окончателното разклатяване на единството. „Партийните активисти буквално се изядоха“, каза Величков, посочвайки, че такива конфронтации само са разпалили напрежението.

Парламентарна група и квотите за ВСС

В интервюто той отхвърли твърденията, че ПП и ДБ са се разделили формално на две парламентарни групи с цел да гарантират по една кандидатура в новия Висш съдебен съвет. Величков увери, че това „не е обсъждано“, макар че разделението дава повече възможности за парламентарна работа.

Депутатът предупреди, че най-голямата грешка би била да се говори за партийни квоти за ВСС в сегашния момент. Според него важното е да не се избират действащи магистрати, нито бивши или настоящи политици, камо ли партийни кадри и депутати. Той настоя изборът да бъде подчинен на мнението на експертите и професионалните съюзи и организации.

Законопроект за обществено представяне на част от квотата

Величков е внесъл законопроект, според който четири номинации да бъдат отредени на доказани юридически и професионални организации: по един представител от Адвокатурата, от Съюза на юристите, от Българската академия на науките и един, излъчен от Академичния съвет на Софийския университет. Ако тези предложения бъдат приети, една трета от парламентарната квота би станала фактически обществена.

Той категорично отхвърля практиката „да се дава един лист с имена“ и заяви, че няма да допусне да се приемат кандидати без публичен преглед на автобиографията, моралния интегритет и професионалните качества: „Партийни послушковци и мишоци не трябва да има в парламентарната квота на бъдещия ВСС.“

Принципи при избора и охраната на депутати

Величков използва метафората, че „конят трябва да движи каруцата“, за да подчертае, че при избора трябва да се търси качество, а не партийно количество. По темата за личната охрана на политически лидери той отбеляза, че охраната на Борисов е от 2014 г., а тази на Делян Пеевски — около 8–9 години. Всички народни представители са равни и никой не бива да получава привилегии без сериозни основания.

Ако редови депутат има необходимост от специална охрана, причините и рисковете следва да се преценят и евентуалната защита да бъде ограничена във времето, каза той. При това Величков повдигна въпроса за това от какво точно е застрашен Делян Пеевски и предупреди срещу създаване на „шпалир“ около дадени фигури вместо санитарен кордон.

Оценка на политическите актове

Отношението на ГЕРБ и ДПС при подкрепа за председател на парламента Величков коментира като опит за угодничество пред държавния глава, което определи с образни думи като „наколенки“ — критика към начина, по който тези партии се позиционират в отношенията с институциите.

Интервюто очерта ключовите притеснения за вътрешната комуникация, прозрачността при номинациите и принципите, които трябва да ръководят избора на представителите в бъдещия Висш съдебен съвет.