Румен Христов: Контрол над Лукойл — нужен, но с мярка
Политическа и институционална сцена след смяната в надзора над рафинерията
След оставката на Борислав Сарафов и решението на парламента да ограничe правомощията на Румен Спецов като особен управител на „Лукойл“, дебатът вече не е само кой управлява предприятието. България наблюдава как прокуратурата преодолява поредна институционална криза, докато икономиката влиза в режим на засилен политически контрол. Спецов ще бъде под по-строг съдебен и административен надзор с месечни отчети към властта — ход, който опозицията определи като опит за овладяване на рафинерията.
„Дайте им 100 дни“ — възгледът на Румен Христов
Депутатът от ГЕРБ-СДС Румен Христов призова да се даде време на новото управление, за да се прецени посоката, в която ще поеме държавата. „На всяко правителство е добре да му се дават 100 дни, за да видим какви са стъпките и какво реално се случва в ресорите“, коментира той в ефира на „Денят ON AIR“. По думите му тонът е по-спокоен, а наблюдението — по-премерено.
Подкрепа за контрол, но не и за прекомерни мерки
Христов посочи, че контрол върху дейността на рафинерията е необходим, но трябва да бъде пропорционален и обоснован. Според него ограниченията върху сделки с акции и недвижими имоти имат своята логика, а изискването за месечни отчети към властта може да даде яснота за състоянието на „Лукойл“.
В същото време той предупреди, че споменаваната сума от около 3 млрд. лв. създава негативни очаквания — рафинерията е заявила загуби за изминалата година и се наблюдава декапитализация. Това означава, че приходите в бюджета от дейността на завода най-вероятно няма да са значими тази и следващата година, посочи Христов.
Стъпка назад от Сарафов и опасения от държавна намеса
Депутатът смята, че оттеглянето на Сарафов е положителен сигнал за системата и за страната. Той припомни, че е скептичен към прекомерната държавна намеса в икономиката: наблюдението и отчетността са добри, но не бива да се приема всяко твърдение безкритично.
Христов обърна внимание и на пазара на хранителни продукти: големите вериги могат да поискат големи отстъпки при обемни поръчки, докато малките производители нямат такава сила при преговорите. „Всичко, което не е антимаркетно, ще подкрепим“, заяви той, като предупреди, че въвеждането на таван на цените може да доведе до изтегляне на производителите от пазара и до дефицити, които в крайна сметка покачват цените.
Икономическа рамка: бюджет и пазарни отношения
Христов подчерта, че е важно да не се изкривяват пазарните механизми. Бюджетът за годината ще бъде напрегнат и колегите в управлението ще трябва да работят с ограничени ресурси; според него целта трябва да е ограничаване на бюджетния дефицит до около 3% и стремеж към балансиран финансов план. Поетапно свиване на разходите е пътят напред, смята депутатът.
