ЦУМ в София: раждането на един градски символ през 1957 г.

Поява и архитектура

На 15 април 1957 г. в центъра на София бе открито ново търговско пространство, което бързо се превърна в емблема на градския живот. Сградата, проектирана от арх. Коста Николов през 1956 г., бе издигната в прочутия архитектурен комплекс Ларго и представляваше първия универсален магазин, изграден по съветски модел на Балканите.

Размери и нововъведения

Комбинацията от мащаб и модерни технологии впечатляваше: около 19 000 кв. м търговска площ, разпределени на шест етажа, и допълнителни близо 11 000 кв. м офис площи на три нива. Именно там бяха монтирани и първите ескалатори в страната — символ на новото време и удобство за купувачите.

Какво се продаваше вътре

Асортиментът отразяваше идеята за универсален магазин: на партера можеха да се намерят пощенски марки, филателия и нумизматика, бижута, картини, цветя и ръчно изработени сувенири от Задругата на майсторите. Първият етаж беше запазен за детски играчки. На втория — „дамски стоки“, на третия — „мъжки“, а на последния етаж дори се продаваха китари. Пространството и витрините на ЦУМ попадат и в популярната култура — кадри от щандовете са заснети през 70-те в кинофилма „Таралежите се раждат без бодли“.

Участие в градската програма за гости

За посетителите на столицата имаше дори рекламни брошури под заглавие „Една седмица в София“, в които посещението на универсалния магазин беше задължителен елемент от туристическия маршрут — доказателство за статута на сградата като градска атракция.

Реконструкции и трансформации

През 1986 г. сградата претърпя основна реконструкция под ръководството на арх. Атанас Николов. До 1998 г. тя функционира като универсален магазин с богато предлагане на конфекция, парфюмерия, козметика и електроника. След обновяване през 2001 г., при което участва британски екип, ЦУМ бе преоткрит като модерен търговски център, приютил магазини от различни марки и вериги.

Собственик и спорове за бъдещето

Около три години след модернизацията сградата беше купена от бизнесмена Георги Гергов за сумата от 30 милиона евро. Оттогава съдбата ѝ често бе предмет на дискусии. Предлагани са различни идеи за променяне на предназначението ѝ — например проф. Божидар Димитров посочи възможността да приюти Националния исторически музей. По-късно, при правителството на ГЕРБ, културният министър Вежди Рашидов води преговори със собственика, тъй като конкуренцията от новите молове правеше експлоатацията нерентабилна и собственикът търсеше възможности за компенсации с атрактивни държавни сгради.

Наследство и значение

ЦУМ остава не просто търговски обект, а част от градската памет — място, където поколения са пазарували, срещали се и преживявали ежедневието на София преди и след 1989 г. Дебатите за неговата роля и бъдеще отразяват по-широки промени в урбанистичния пейзаж и в икономическата логика на столицата.