Когато победата пристигна два пъти: защо 8 и 9 май са различни

Различни дати, една победа

Денят на Победата над Нацистка Германия често се свързва с две последователни дати: 8 и 9 май. Причините са технически и политически — разлика в часовите поясове, редът на подписване на актовете за капитулация и дипломатическите претенции на съюзниците. В резултат на тези обстоятелства държавите отбелязват края на Втората световна война в различни дни: в повечето страни от ЕС и в САЩ празнуват на 8 май, а в Русия и някои други държави — на 9 май.

Първият акт: Реймс, 7 май 1945 г.

Първият документ за безусловна капитулация е подписан във френския град Реймс на 7 май 1945 г. в 02:41 ч. Подписва го генерал Алфред Йодл от името на германското Върховно командване. От страна на коалицията подписите полагат генерал-лейтенант Уолтър Бийдъл Смит (главен щаб на Съюзническите експедиционни сили), представителят на СССР генерал-майор Иван Суслопаров и като свидетел бригаден генерал Франсуа Севез.

Актът влиза в сила по късно — в 23:01 ч. централноевропейско време на 8 май 1945 г. Документът е съставен на английски и официално е признат в тази версия. На церемонията присъстват ограничен брой журналисти и им е наложена 36-часова забрана за разкриване на новината, но информацията изтича: в Западна Европа и Съединените щати съобщават малко преди полунощ на 8 май, а в СССР новината достига в късните часове на 9 май — поради часовата разлика и наложения режим на пазене на тайната.

Втори акт: Берлин / Карлхорст и искането на Москва

Съветското ръководство, особено Йосиф Сталин, е недоволно от факта, че в Реймс водеща роля имат западните представители. Сталин настоява капитулацията да бъде подписана и на територията, от която е тръгнала агресията — в Берлин, и да участват върховните командвания на всички страни от антихитлеристката коалиция. На Запад постигат компромис: документът от Реймс да остане в сила като предварителен, а в Берлин да се проведе вторична церемония, разглеждана като официална ратификация.

Церемонията в берлинското предградие Карлхорст се провежда в сградата на военноинженерното училище. Там от германска страна подписват вишият команден състав — началникът на Върховното командване Вилхелм Кайтел, представителят на Луфтвафе генерал-полковник Штумпф и адмирал фон Фридебург за кригсмарината. От страната на Съюзниците капитулацията приема маршал Георги Жуков за СССР и маршал Артър Тедър като заместник на командващите експедиционните сили.

Съществуват различни сведения за точния час на подписването в Карлхорст: според официалната съветска версия то става в късните часове на 8 май (22:43 ч. централноевропейско време, което е 00:43 ч. московско време на 9 май), а в някои западни източници се посочва и друго време на събитията. Наблюдавана е и колоритна реакция: в един момент фелдмаршал Кайтел, видимо притеснен от присъствието на французите, възкликва: „Как, и французите ли?! Само това липсваше!” — препратка към срама от капитулацията на Франция през 1940 г.

Защо говорим за “две” капитулации

Причината не е, че Германия е „победена двапъти“ военноведски, а че процесът на капитулация преминава през две юридически и политически фази: първият документ в Реймс е военен договор, сключен спешно и при преобладаващо участие на западните съюзници; вторият в Карлхорст има символично и политическо значение за Съветския съюз и служи като официална ратификация пред целия съюзнически Акт от антихитлеристката коалиция.

Юридически и политически последици

Въпреки подписването на актовете Съветският съюз формално не сключва мирен договор с Германия в следвоенния период и остава в състояние на война по официални формулировки. Официалното прекратяване на войната между СССР и Германия е формализирано по-късно — със специален указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 25 януари 1955 г.

Произходът на идеята за безусловна капитулация

Концепцията за безусловна капитулация е лансирана още от президента Франклин Рузвелт на срещата в Казабланка през 1943 г. До средата на 1944 г. е разработен детайлен документ, съгласуван между съюзниците, но когато през май 1945 г. въпросът става неотложен, е необходим кратък чисто военен текст. Той е подготвен от офицери от щаба на главнокомандващия съюзническите сили Дуайт Айзенхауер.

Как се отбелязва в България

В Народна република България 9 май дълго време е бил официален празник в знак на благодарност към съветската помощ и памет за загиналите. След 10 ноември 1989 г. официалните държавни прояви по случай Деня на Победата са преустановени, а на сцената влиза Денят на Европа, посветен на мира и обединението. В България и в Европейския съюз преобладава отбелязването на 8 май, но и днес групи — русофили, леви и евроскептици — продължават да почитат 9 май, полагайки цветя на паметниците на загиналите и използвайки символи като георгиевската лента (възприета в България от около 2005 г.).

Кратко заключение

Капитулацията на нацистка Германия е сложен исторически акт — едновременно военен, правен и политически. Двете церемонии и различните времеви зони създават основата за днешните различия в празнуването: едни държави отдават почит на 8 май, други — на 9 май, но в основата стои една и съща историческа истина — край на най-кръвопролитния конфликт в човешката история.