Инфлацията обезцени доходността на втората пенсия

Скромна средногодишна доходност за универсалните пенсионни фондове

Универсалните пенсионни фондове за задължително осигурените след 1959 г. регистрират едва 2–3% средногеометрична доходност за периода 2021–2025 г. Официалните данни на Комисията за финансов надзор (КФН) показват, че особено силен удар върху резултатите е нанесла 2022 г., когато някои дружества отчетеха загуби до -13%.

Размер на активите и разлики между фондовете

Към края на миналата година общият обем нетни активи в универсалните фондове надхвърли 31,17 млрд. лв. Въпреки отделни години с печалби над 9%, петгодишната картина остава притеснителна. Най-добър резултат за периода отчита УПФ “ЦКБ-Сила” със 4,13% средногеометрична доходност, следван от “Топлина” с 3,38%. Големият пазарен играч “Доверие” бележи 2,38%, а най-ниска е доходността при “ДСК-Родина” — 1,63%.

Инфлацията и реалната възвръщаемост

Ключовият проблем е инфлацията: Националният статистически институт регистрира натрупано обезценяване от около 35% за същия петгодишен период. Това означава, че реалната покупателна способност на сумите по индивидуалните партиди е значително намаляла — официалните номинални печалби са многократно по-ниски от инфлационното обезценяване.

Такси и гаранции

Показаните от пенсионните дружества резултати са брутни, като към вноските се прилага такса в размер на 3,75%. Средното салдо по партидите в универсалните фондове е около 5 650 лв. По закон управляващите са длъжни да гарантират, че при пенсиониране лицето ще получи поне номиналния брутен размер на внесените средства, дори при срив на пазарите.

Доброволните фондове — по-висок риск, по-висока възвръщаемост

Доброволните пенсионни фондове (трети стълб) демонстрират значително по-добри резултати, тъй като инвестиционните им ограничения са по-лека. За 2025 г. пет дружества постигнаха номинална доходност над 8%, а средногеометричната за петилетка достига около и над 6%. Това илюстрира ефекта от по-рисково управление с потенциал за по-висока реална възвръщаемост.

Промените в Кодекса за социално осигуряване и мултифондовият модел

Наскоро приетите промени в Кодекса за социално осигуряване въвеждат мултифондов модел, който ще заработи реално от началото на 2027 г. Вместо всички средства да се управляват по един консервативен модел, те ще се разпределят в три подфонда — динамичен, балансиран и консервативен.

Какво ще означава това за осигурените

• Хората под 50 години ще имат възможност да насочват спестяванията си към динамичен портфейл с по-голям дял акции и по-висок риск, но и шанс за по-добра защита срещу инфлацията.
• Осигурените с по-малко от 3 години до пенсия ще бъдат прехвърляни автоматично в консервативния подфонд, за да се запази капиталът преди изплащане.
• Експертните очаквания са, че с въвеждането на мултифондовия модел коефициентът на заместване на дохода може да нарасне от сегашните 12,5% до около 21,4%.

В обобщение: номиналните печалби на универсалните фондове са положителни, но инфлацията и таксите сериозно намаляват реалната възвръщаемост. Новият мултифондов модел дава възможност за по-гъвкаво управление и потенциално по-висока дългосрочна защита на спестяванията за пенсия.