Василев: Кварталните магазини са нужни, но Виденов 2.0 е реална заплаха

За удобството на квартала и риска за икономиката

Кварталните магазинчета дават удобство, човешки контакт и живот на улиците — и това е безспорно. Те обаче формират едва около 30% от търговията, а в малките населени места често просто няма достатъчен мащаб за големите вериги. Тази прагматична констатация е в основата на коментара на Илиян Василев във „Фейсбук“.

Популизъм срещу пазарни реалности

Наблюдаваните закани към големите търговски вериги да бъдат „разплатени“ заради високите надценки звучат предимно популистки. За крайния потребител решаваща е крайната цена: ако тя е по-ниска, клиентите ще избират евтиното, независимо от политическите призиви за „местен патриотизъм“. Подкрепата за кварталните магазини работи, но само докато удобството и цената съответстват.

Въпросите, които държавата трябваше да зададе по-рано

Василев поставя няколко директни въпроса към публичните мениджъри: кой разреши изграждането на големи хипермаркети в централните части на градовете и в рамките на околовръстните зони? Защо не е имало ясна урбанистична и икономическа политика, която да регулира конкуренцията с кварталната търговия? И накрая — кой гарантира, че ако бъдат ударени големите вериги, това автоматично ще доведе до по-ниски цени за потребителя?

Неочаквани ефекти

Има реален риск, че ограничавайки големите играчи, няма да се увеличи благосъстоянието на кварталните търговци — те могат да увеличат своите надценки, а крайните цени да останат същите или да се повишат. Също така някои забравят, че сред големите вериги има и български компании с добри стандарти — проблемът не е единствено в чуждия капитал.

Структурни слабости: корупция, деиндустрия и погрешни приоритети

Корупцията в България консумира над 10% от БВП — което означава повече от 10 милиарда евро годишно, според оценките, цитирани от Василев. Около 89% от фирмите считат корупцията за широко разпространена, а 55% я определят като сериозна пречка за бизнеса. Тази „такса“ се плаща от всички — държавата, данъкоплатците и потребителите, основно през по-високите цени.

Към това се добавят деиндустриализация, погрешни приоритети в селското стопанство (например фокус върху зърнопроизводството за сметка на животновъдството) и затваряне на производства. Резултатът е нарастваща зависимост от внос — същата логика, която ни доведе до кризи в енергетиката. При зависимост от внос няма буфер срещу инфлация и ръст на цените.

Заключение: добри намерения, но грешна матрица

Идеите за защита на малките търговци не са лоши по принцип, но ако не са вградени в ясна икономическа стратегия и невземат предвид структурните проблеми, последствията могат да бъдат обратни. Както отбелязва Василев — обещанията звучат добре, но матрицата на изпълнението често е сгрешена: вместо удобни решения, резултатът може да е непредвидими и дори вредни ефекти за потребителите и икономиката.