Европа и САЩ в разрив: НАТО преживява най-сериозната криза от създаването си

Напрежението между съюзниците

Френският президент Еманюел Макрон посочи, че използването на военна сила за отваряне на Ормузкия проток е нереалистично. Междувременно лидери от няколко европейски държави участваха в онлайн форум за кризата и избягваха да поемат твърди военни ангажименти в подкрепа на евентуална кампания, водена от САЩ срещу Иран. Тези позиции се появиха дни след заплахите на американския президент Доналд Тръмп, че САЩ могат да напуснат НАТО.

Испания като водещ пример на несъгласие

Испанският премиер Педро Санчес изнесе продължителна реч в парламента, припомняйки последствията от войната в Ирак — според неговите думи около 300 000 убити и близо 5 милиона бежанци — и предупреди, че военен сблъсък с Иран няма да остане регионален проблем. Санчес заяви, че неговото правителство е забранило на американските въоръжени сили да използват испански бази и да извършват прелитания на бомбардировачи и изтребители, ако те са свързани с операция срещу Иран.

Първоначално тези твърдения останаха почти незабелязани в медиите, но след като в. “Паис” обърна внимание, позицията на Мадрид бързо обиколи света и предизвика широко отразяване.

НАТО в очите на анализаторите

Според публикации в западната преса алиансът преживява най-тежката си криза от основаването. САЩ вече дават ясно да се разбере, че европейските партньори ще трябва в по-голяма степен да поемат конвенционалната отбрана на Стария континент, а обещанията за ядреното възпиране могат да останат единствената американска ангажираност. Някои коментатори говорят не просто за “разпределение на тежестта”, а за нейното “прехвърляне” върху Европа.

Военният експерт Карло Масала предупреди, че ако конфликтът в Ирак бе преживяване близко до смъртта, война с Иран би могла да се окаже “сърдечен удар без възможност за реанимация” на европейската сигурност.

Изданието “Шпигел” също отбелязва, че едно решение на американския президент да изтегли страната от НАТО би подкопало обещанието за взаимна отбрана по член 5 — формално такова решение минава през Конгреса, но в практиката политически ходове и публични изказвания могат да имат незабавни последици за доверието между съюзниците.

Международният форум и позициите на участниците

Онлайн среща, инициирана от британската външна министърка Ивет Купър, събра представители на 41 държави — сред тях държави от ЕС, Франция, Германия, Бахрейн, ОАЕ и Канада. Форумът осъди действията на Иран, обсъди нови санкции и обеща засилен дипломатически натиск с цел да се отвори безпрепятствено преминаването през Ормузкия проток и да се премахнат наложените такси за корабоплаването.

Въпреки това участниците се въздържаха от готовност да разположат военни сили в региона, докато конфликтът продължава — повечето държави настояват първо за прекратяване на огъня и дипломатическо уреждане, преди да обмислят по-нататъшни военни стъпки.

Реакциите на Франция и влиянието върху европейската позиция

Еманюел Макрон остро критикува противоречивите и често непредсказуеми изказвания на Доналд Тръмп, призовавайки за по-сериозен и последователен подход. Според френския лидер удари срещу Иран, извършени без дипломатическа рамка и технически преговори, едва ли ще решат дългосрочно въпроса с иранската ядрена програма и могат да доведат до нови ескалации.

Международните медии отбелязват, че изказванията на европейски лидери като Макрон отразяват растящото недоволство и нежелание на част от Стара Европа да поддържа автоматично политиката, налагана от Вашингтон.

Заключение

Нарастващите разногласия между САЩ и европейските съюзници върху въпроса за отговора на напрежението в Ормузкия проток и възможни военни действия срещу Иран поставят под въпрос солидарността в НАТО. Далеч повече от реторика, това е тест за годност на алианса в момент, когато европейските правителства обмислят дали и доколко ще се ангажират военно или ще търсят преди всичко дипломатически решения.