Проф. Орлин Борисов: Правно ли е споразумението с Украйна — договор или политически акт?

Проф. Орлин Борисов, един от малкото у нас специалисти в областта на международното договорно право и автор на монографията „Теория и практика на международния договор“, разяснява дали подписаното на 30.03.26 г. споразумение между България и Украйна представлява международен договор или само политически акт.

Как да различим международния договор от политическия акт?

В съвременните междудържавни отношения преобладават два основни вида актове:

• Политически актове (напр. политически декларации) — те уреждат отношенията на политическо ниво, насочват поведението, но не създават юридически задължения за страните.
• Международни договори — те поемат конкретни правни задължения и обвързват държавите, които ги ратифицират или при които влизат в сила веднага след подписване.

Имената на документите (например „споразумение“, „пакт“, „трактат“) не са решаващи; формалната характеристика зависи от съдържанието — дали актът създава правни ангажименти.

Какви наименования могат да носят международните договори?

Договорите могат да носят различни обозначения по избор на договарящите страни: споразумение, спогодба, пакт, трактат, конвенция и др. Обикновено наименованието не определя правния им статус — ключово е дали текстът съдържа правнообвързващи клаузи.

Структурни белези: политически акт срещу международен договор

Международните договори имат характерни правни белези: формална структура (преамбюл, основна и заключителна част), възможност за влизане в сила след подписване, установяване на конкретни права и задължения, правила за продължителност, продължаване или прекратяване. Политическите актове обикновено нямат тези правни последици — те не се ратифицират и нямат директно действие в националното право.

Има ли споразумението от 30.03.26 г. признаците на международен договор?

Проф. Борисов определя текста като фактическо международно споразумение с правни белези на договор. Въпреки че някои формални атрибути са променени (например употребата на думата „участници“ вместо „страни“ или по-мек стил на изразяване), съдържанието съдържа конкретни ангажименти — „поемане на ангажименти“, клаузи като „ще предоставя военна техника и въоръжения“, „възнамерява да продължи да предоставя“, „безвъзмездно ще предоставя въоръжения, техника и боеприпаси“ и т.н. Тези формулировки според него характеризират дългосрочен международен договор: налични са конкретни права и задължения, влизане в сила след подписване и намерение за правно обвързване.

Кои елементи на споразумението издават неговия договорен характер?

• Използвано е едно от класическите наименования — „Споразумение“.
• Текстът поема конкретни международни задължения — белег за договор, а не за рамкова политическа декларация.
• Предвидени са клаузи за влизане в сила, автоматично удължаване и прекратяване — типични механизми за договори.

Имаше ли право служебното правителство да сключва дългосрочни международни договори?

По думите на проф. Борисов, според практиката на Конституционния съд служебното правителство няма право да сключва дългосрочни международни договори. Както отбелязва бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров, служебното правителство може да урежда само текущи въпроси, а не да поема дългосрочни правни ангажименти от този вид.

Какво известно за подписания от министъра на образованието протокол?

Министърът на образованието Сергей Игнатов е подписал протокол с Оксан Лисовий, но текстът на протокола не е публикуван в медиите. По наличните съобщения в публичното пространство изглежда, че България е поела ангажимент за преподаване на украински език като чужд език в българските училища — но без достъп до самия текст това остава непотвърдено.

Реакцията на служебния президент и възможните правни стъпки

Служебният президент официално заяви, че не е била предварително информирана. Според проф. Борисов това не е довело до последващи правни действия — нито до опит за анулиране, нито до официално предявяване на отговорност към отговорните служители. По неговите думи, правилната процедура би включвала търсене на възможности за анулиране или денонсиране според клаузите на самото споразумение и санкциониране на виновните за неправомерно подписване (включително молба за оставка на служебния премиер Гюров и други участници в организацията).

Как властта вероятно ще реагира на критиките?

Проф. Борисов прогнозира, че официалните тълкувания ще демонстрират непознаване на материята, а защитниците на властта ще се опитат да дискредитират критиките с политически аргументи — например обвинения в „русофобия“, „путиновщина“ или „агресия“ — вместо да обсъдят юридическото съдържание на текста.

Нарушава ли това принципа на правовата държава?

Авторът счита, че постоянните нарушения на българската конституция и на законодателството (включително Закона за международните договори), на правото на ЕС и на международното право подкопават статута на България като правова държава. Той твърди, че споразумението противоречи на редица разпоредби от конституцията (посочва се чл. 5, ал. 4; чл. 84, ал. 2, т. 11 и 12; чл. 85, ал. 1, т. 1 и други) и по този начин застрашава върховенството на правото, което е една от основните ценности на ЕС и международното право.

Кратко резюме

Проф. Борисов заключава, че по съдържание подписаният текст носи признаците на международен договор, а не на непроизвеждащ правни задължения политически акт. Възникват въпроси както за правомощията на служебното правителство да поема дългосрочни ангажименти, така и за липсата на адекватни последващи правни реакции от институциите.