Гюров: решение за Съвета за мир е лично и не отразява национален консенсус

Служебният премиер обяснява позицията си

Служебният премиер Андрей Гюров заяви в интервю за Euronews, че присъединяването на България към т.нар. Съвет за мир, иницииран от бившия американски президент Доналд Тръмп, не е отражение на широк политически консенсус в страната, а лично решение на отделно влиятелно лице.

„Лично решение на олигарх“

Гюров каза, че е прекалено да се твърди, че това е официалната позиция на България. Според него подписването на устава на Съвета за мир е било продиктувано от интереса на човек, санкциониран по закона „Магнитски“, което според премиера е опит да бъде свален от санкционния списък. Той допълни, че не е убеден, че такава стратегия ще успее и изрази учудване от влиянието, което това лице оказва върху някои политически формации.

Кой стои зад решението?

Euronews припомня, че въпросният олигарх не е назован от Гюров, но най-вероятно става дума за Делян Пеевски — фигура, която е била санкционирана от САЩ и Великобритания заради корупция.

Как се стигна дотук

Инициативата за включване в Съвета за мир беше предприета по време на мандата на бившия премиер Росен Желязков, след оставката на правителството му вследствие на масовите протести в края на 2025 г. Наскоро парламентът призова служебния кабинет да ратифицира членството на България в тази структура, а Гюров обяви, че ще сезира Конституционния съд по въпроса.

Промяна в целите на Съвета

Първоначално Съветът за мир е представян като механизъм, целящ подпомагане на мирни споразумения в района на Газа, посочи още премиерът. След като Доналд Тръмп разшири функциите и обхвата на организацията, по думите на Гюров се налага преосмисляне на българското участие.

Отношения със САЩ и Европа

Гюров подчерта важността България да поддържа добри отношения със САЩ, но добави, че едновременно с това е от съществено значение Европа да остане силна и стабилна.

Следващи стъпки

Служебният кабинет ще анализира правните и политическите аспекти на ратификацията, преди да предприеме окончателни действия, като въпросът ще бъде обсъден и от Конституционния съд, ако се стигне до сезирането му.

В изявленията си пред европейската медия премиерът заложи на умерен тон, като балансира между необходимостта от международни партньорства и предпазливостта преди утвърждаване на нови външнополитически ангажименти.