Културните институции в България изпитват натиск да орежат бюджета си

Ново изискване за намаляване на финансирането

Библиотеки, театри, читалища и други сценични институти са получили указания да ограничат годишните си бюджети до 90% от средствата, които са получавали през предходната година. Мярката идва в период, когато секторът отдавна сигнализира за хронично недофинансиране и трудности да задържи кадри.

Ниско заплащане и липса на кадри

Според представители на бранша възнагражденията в културата остават близо до минималната заплата и далеч под средното за страната. Това отблъсква млади специалисти и оставя на работа предимно хора, готови да работят от чувство за ангажимент — ентусиасти, които не могат да издържат семейства с такива доходи.

Кирил Бинев, председател на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“, коментира: „Музейни, краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни — всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят. Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща.“

Михаела Василева, заместник-директор на РИМ–Благоевград, описва практиката с пример: „Може би един служител с 20-годишен стаж, колкото мен, взима около 900 евро. Даже не знам дали е бруто или е чисто, заедно с клас, квалификация и други неща, които му се изчисляват.“

Бинев добавя, че младите музейни работници, библиотекари и музиканти често започват с минимална заплата, което е „много недостойно“ за професии, които съхраняват културната памет.

Материална база и липса на поддръжка

Проблемите не са само в заплатите — средствата за поддръжка също липсват. Национални и регионални хранилища, в които се съхраняват ценни колекции, често са със състояние от десетилетия назад. Покривът на Националната библиотека е течал години наред, а много музеи работят с остаряла инфраструктура.

Доц. д-р Калина Иванова, изп. директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, предупреждава: „Никога не стигат парите за култура. Ако трябва да се съкращават кадри, да се закриват работни места, все по-трудно ще се работи в библиотеката.“

Свободната практика — невинаги устойчива

За разлика от институциите, много свободни артисти остават без стабилна подкрепа. В някои градове свободните творци са единици и младите все по-често напускат професията или работят в други сектори.

Николай Колев, художник от Русе с над 40 години кариера, споделя: „В Русе съм единственият на свободна практика, общо взето от колегите, така че трудно е. Всички, които завършват, не знам къде отиват, защото ние в Русе от групата, която сме около 80 човека, младите художници са около десет и те всички работят нещо друго. При нас най-младите художници, които идват, са между 40 и 50 години.“

Остарели фондохранилища и загубени приходи

Регионалните музеи посочват, че фондохранилищата — помещенията за опазване на културните ценности — са в лошо състояние и често запазени в духа на 70-те и 80-те години. Ремонтите изискват време и средства; докато траят, музеи губят собствени приходи от посещения.

Михаела Василева: „Това особено силно се отнася за фондохранилищата. Това са помещенията, в които се опазва културното богатство на България.“

Разпределение на бюджета и липса на прозрачност

Въпреки че общият бюджет на Министерството на културата на теория расте, от бранша критикуват липсата на прозрачност при разходването му. Парите често не достигат до изпълнителите на културни дейности, което обезсмисля увеличенията.

Кирил Бинев: „Всяка година парите се увеличават, това е факт — бюджетът на Министерството на културата. Просто няма никаква прозрачност по тяхното изразходване.“

Достъп до култура: индекс и социални неравенства

Сдружение „Фабрика за идеи“ изчислява годишния индекс „Достъп до култура“, който показва степента, в която държавните инвестиции реално водят до участие на обществеността. Резултатите са тревожни: в някои дейности над 80% от българите не са посетили нито едно събитие.

Янита Танева, основател на „Фабрика за идеи“, заявява, че се очертават постоянни различия по отношение на достъпа до култура между град и село, както и спрямо доходи и образование. Тя посочва също, че международните успехи на българската култура често са резултат най-вече от волята и упоритостта на самите артисти.

Няколко положителни сигнала

Има и леки положителни тенденции: малко увеличение в посещаемостта се отчита за кино, библиотеки и концерти. В същото време експерти предупреждават, че само ръст в посещенията не решава структурните проблеми на сектора.

Реакция от Министерството

От Министерството на културата коментираха, че провеждат анализ на състоянието на ведомството и на базата на резултатите ще предложат промени към бюджета. До тогава институциите трябва да планират работата си в условията на орязано финансиране и несигурна перспектива.