Путин между демонстрацията и примирието: има ли изход?
Руският президент заговори за мир и предложи Герхард Шрьодер като посредник. Тактически ход или искрено намерение? Знаковото е просто: войната може да приключи утре — ако Москва спре да води бойни действия. Поглед от Дирк Емерих.
Спомени от 9 май и промяната на смисъла
9 май винаги е бил ден на силна емоция — в Русия той отбелязва победата над хитлеризма. Аз си спомням как през 1967 г. баща ми, дипломат в Москва, ме заведе като дете на парада на Червения площад и усещането за торжественост беше удивително. Той ми обясни и защо в Германия денят се чества на 8 май — подписването на безусловната капитулация е станало в късните часове в Берлин, когато в Москва вече е бил следващият ден.
Пътят на помирение между Русия и Германия имаше решаващи моменти: през 1985 г. президентът на ФРГ Рихард фон Вайцзекер говори за освобождение от нацизма, а през 2015 г., при 70-годишнината от победата, германският химн прозвуча край паметника на незнайния войн в Москва в присъствието на канцлера Ангела Меркел — събитие, което някога щеше да бъде немислимо.
Как инвазията промени 9 май
След началото на руската агресия срещу Украйна през февруари 2022 г. смисълът на 9 май се преобърна. За Владимир Путин денят отново се превърна в демонстрация на сила — но сега мотивът е екзистенциален борбата е насочена към НАТО и към предполагаемите „нацисти в Киев“, според официалните версии на Кремъл. Общото историческо разбиране се разпадна и дискусията за паметта бе заместена от полемика около тълкуването на съвременната война.
Тази година обаче парадът на Червения площад повече говореше за уязвимост, отколкото за увереност: в тревога от възможни атаки с украински дронове не беше показана тежка техника — на кадрите се виждаха единствено прелитащи изтребители, боядисали небето в цветовете на националния флаг. Мобилният интернет в Москва остана частично блокиран, мерките за сигурност бяха засилени, и сред населението се прокрадва усещането, че картината не съвпада с официалните внушения за успех.
Путин и идеята за посредничество
На пресконференция вечерта на 9 май Путин говори неочаквано за възможностите за край на конфликта: той заяви, че е готов да се срещне с украинския президент Володимир Зеленски, ако бъде постигнато дългосрочно мирно споразумение, и предложи ролята на посредник за бившия германски канцлер Герхард Шрьодер. Думите бързо заемаха челни места в руските медии — и породиха въпроси дали става дума за реална промяна в позицията или за тактически ход.
Анализирани в контекст, изявленията на Путин не преминават в категорично желание за компромис: на други въпроси той продължи да защитава своите условия и да не прави съществени отстъпки. Така възможността за мир изглежда обвързана с параметрите, налагани от Кремъл.
Шрьодер като посредник — подходящ ли е той?
Предложението Шрьодер да бъде посредник допълнително усложнява въпроса. Бившият канцлер е фигура, която у мнозина в Германия буди противоречиви чувства. Освен това за официално посредничество би било необходимо съгласие на европейско равнище — и вече имаше отхвърляне: върховният представител по външната политика и сигурност на ЕС Кая Калас заяви, че този подход не е приемлив.
Може ли войната да спре утре?
Един прост, но болезнено ясен извод остава: Владимир Путин би могъл да прекрати военните действия още утре — само с едно решение да спре атаките срещу Украйна. Дали той наистина иска мир при условия, които биха позволили възстановяване и справедливо споразумение, остава съмнително. Историята на 9 май 2026 г. вече не е същата като някогашната памет за освобождението, но може би ще остане в паметта като знак за един преходен и противоречив момент.
Автор: Дирк Емерих — кореспондент на германските телевизии n-tv и RTL; дълги години жил и работил в Москва и Вашингтон; отразявал конфликти в страни като Сирия, Либия и Афганистан.
Текстът изразява лично мнение на автора и не задължително отразява позицията на Българската редакция или на Дойче Веле.
