Мюсюлмански феминизъм в Турция: как жените предефинират вярата и правата си

Две идентичности — едно движение

В Турция расте група жени, които отхвърлят представата, че религията и равноправието са несъвместими. За Хатидже Кюбра, 36-годишна преподавателка по английски и научен работник, ислямът може да бъде основа за борба срещу половото неравенство, а не оправдание за него. Тя е сред активистките, които наричат себе си мюсюлмански феминистки и които се организират, за да оспорят както патриархалните интерпретации на религията, така и изключващите практики на светския феминизъм.

Решаващ момент и активизъм

Репресивните политики след протестите през 2013 г. и промяната на конституцията през 2017 г. подтикват Кюбра да се включи в движения като „Мюсюлманки срещу насилието“ и „Жени в джамиите“. Тя споделя, че основният мотив е личен: да може един ден да обясни пред децата си как е реагирала, когато ситуацията в страната се влошаваше.

„Havle“ — организация с религиозен и феминистки характер

През 2018 г. Хатидже Кюбра и други активистки създават Havle — първата по рода си мюсюлманско-феминистка НПО в Турция. Името, идващо от арабската дума за „сила” и препратка към сура 58 в Корана, символизира желанието да се използва религиозният дискурс като инструмент за защита на жените. Организацията съчетава мрежа за взаимопомощ с публични кампании, които разкриват и деконструират религиозни аргументи, употребявани за оправдаване на социални норми и практики, които вредят на жените.

Практически решения за реални проблеми

Едно от полетата на действие е борбата с децата бракове. Проучване, реализирано от активистките, показва, че едва два процента от случаите на бракове на деца под 15 години са мотивирани от религиозни убеждения — най-често причина са финансови трудности или страх от извънбрачни контакти. В отговор Havle организира обучения за майки, които да им помогнат да обсъждат сексуалното възпитание с дъщерите си в религиозен контекст — тема, която според групата често се пренебрегва от светските организации.

Локален феминизъм и критика към „спасяването” отвън

Активистките настояват за „локален феминизъм“ — разбиране, че равноправието може да приема различни форми в различните култури. Те отхвърлят идеята, че западният модел на феминизъм е единствен правилен и не приемат ролята на „спасителки“ от бялата, светска общност. Вместо това подчертават правото на жените сами да формулират нуждите и решенията си, дори ако това означава избор да носят забрадка или да следват религиозни практики.

Съюзи и предизвикателства

Havle работи с други неправителствени организации, включително такива, които защитават права на ЛГБТ+ общността, и подкрепя кампании за здравна информираност като „ХИВ не е грях и не е наказание“. В социалните мрежи и публичното пространство активистките често срещат враждебни реакции — най-често от хора, които твърдят, че притежават „единственото правилно“ тълкуване на исляма. Отговорът им е прост: жените-мюсюлманки имат също право да говорят за своята вяра и да интерпретират религиозните текстове.

Исторически корени и промяна

Движението не е ново — корените му водят към 1980-те, когато в контекст на политическия възход на ислямизма жените започват да се организират под името „работещи майки“, обсъждайки проблемите си в рамките на религиозната общност. След „постмодерния преврат” от 1997 г. и забраната на забрадките в публичните институции тези женски инициативи търсят видимост и легитимност, често без подкрепата на светските феминистки.

Религиозни аргументи срещу патриархата

Сегашното поколение е по-гласно и по-настъпателно: то използва религиозни текстове и интерпретации, за да атакува патриархалните практики — от домашно насилие до фемициди и детски бракове. В цялата страна расте броят на организации и инициативи с подобни цели, въпреки ограниченото пространство за гражданска активност при засилващ се държавен натиск.

Оптимизъм въпреки ограниченията

Кюбра отбелязва, че въпреки намаляващи финанси и стесняващи се възможности за НПО, броят на членовете, доброволците и партньорските организации непрекъснато расте, а качеството на работата се подобрява. За нея това е знак, че обществен натиск често ражда по-силна самоорганизация и по-широка мобилизация.

Автор: Сейда Нурч