От ареста до оправдателната присъда: случаят Сергей Антонов

Кратък преглед

Случаят, свързан с българския гражданин Сергей Антонов, бележи една от най-сложните и политически натоварени страници в отношенията между България и Италия през 80-те години. Процесът, започнал през 1985 г., и последвалите дипломатически и обществени реакции остават важен епизод в историята на атентата срещу папа Йоан Павел II.

Арест и обвинения (1982)

На 25 ноември 1982 г. Сергей Антонов е арестуван в Рим, обвинен в съучастие в опита за покушение срещу папа Йоан Павел II, извършен на 13 май 1981 г. По това време Антонов е бил заместник-директор на бюрото на БГА “Балкан” в Рим. Извършителят на стрелбата, турският терорист Мехмед Али Агджа, член на организацията “Сивите вълци”, е заловен на мястото на престъплението и по-късно е осъден на доживотен затвор.

На 27 ноември 1982 г. Българската телеграфна агенция (БТА) разпространява официално съобщение, определящо ареста на Антонов като “напълно незаконен, произволен и абсолютно неоправдан”. На 1 декември 1982 г. следователят Иларио Мартела издава заповед за арест и на още двама български граждани — Тодор Айвазов (заведящ финансовата служба на посолството на България в Рим) и Жельо Василев (бивш секретар на военния аташе).

Процесът и оправдателната присъда (1985–1986)

Процесът срещу Сергей Антонов официално започва на 27 май 1985 г. След продължило съдебно следствие на 29 март 1986 г. Римският наказателен съд, в състав с председател Северино Сантиапики, постановява оправдателна присъда поради “недостиг на доказателства”. Същия ден БТА е упълномощена да изрази задоволството на българската общественост от това решение, а в декларацията се посочва, че присъдата е признание, че българите нямат връзка с атентата.

Здравословни и процесуални обрати

В края на декември 1983 г., по настояване на лекари, Сергей Антонов е изведен от затвора и поставен под домашен арест заради влошено психическо състояние, установено от италиански специалисти. Малко по-късно по искане на прокурора Антонио Албано той е върнат в затвора, което отразява напрежението между медицинските експертизи и хода на разследването.

Дипломатически и религиозни реакции

На 28 март 1984 г. българският патриарх Максим пише на папа Йоан Павел II, заявявайки, че невинността на Антонов е безспорна за българския народ и за всички непредубедени хора, и моли папата да изрази своята убеденост в това. В отговор на 30 април 1984 г. папа Йоан Павел II информира, че италианското правителство предприема действия за ускоряване на процедурата, свързана с Антонов.

Връщане и последващи ходове

На 1 април 1986 г. Сергей Антонов се завръща в България. Години по-късно на 5 април 1991 г. българският посланик в САЩ Огнян Пишев съобщава, че правителството дава на международна независима комисия неограничен достъп до архивите в България, свързани с атентата срещу папата.

При официалното си посещение в България на 24 май 2002 г. папа Йоан Павел II заявява на среща с президента Георги Първанов, че никога не е вярвал в т.нар. “българска следа” по отношение на опита за покушение през 1981 г.

Заключение

Случаят Сергей Антонов остава пример за сложните преплетени правни, политически и религиозни измерения на големи международни разследвания. Оправдателната присъда през 1986 г., последвана от дипломатически инициативи и отворен достъп до архиви, демонстрира колко дълго и многопластово може да бъде търсенето на истина в подобни дела.