МВФ предупреждава: продължаващото напрежение в Близкия изток може да предизвика глобален икономически спад

Рискове за глобалния растеж според МВФ

Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава, че ако сблъсъците в Близкия изток се задържат и цените на енергията останат високи, световната икономика може да бъде изправена пред сериозна криза. В най-лошия сценарий глобалният растеж би могъл да спадне под 2% през 2026 г., което според фонда би било близко до глобална рецесия — явление, наблюдавано само четири пъти от 1980 г. насам.

Какъв е сценарият „напрежение плюс високи цени“

В доклада „Световни икономически перспективи“ МВФ описва вариант, в който цените на петрола, газа и храните се повишават и остават на високи нива тази и следващата година. Според анализа средната цена на петрола в този сценарий би достигнала около 110 долара за барел през настоящата година и 125 долара през 2027 г.

Възможни последици

• Инфлацията може да скочи до около 6% през следващата година, което да принуди централните банки да вдигнат лихвите.
• По-високите разходи за енергия и храни биха забавили потреблението и инвестициите, натежавайки върху растежа.
• Продължителен конфликт и щети по инфраструктурата могат да влошат доставките и да увеличат неопределеността на пазарите.

Какво се случи до момента

Според доклада цените на енергията нараснаха рязко след началото на конфликта в края на февруари, когато бяха предприети действия, включително затваряне и миниране на Ормузкия проток. По време на ескалацията цената на петрола достигна близо 120 долара за барел, а впоследствие се понижи до нива под 100 долара.

Алтернативни сценарии и прогнози

МВФ посочва и по-оптимистичен вариант: ако конфликтът бъде разрешен в следващите седмици и производството и износът на енергия от региона се върнат към нормалните нива до средата на годината, световният растеж може да се забави до около 3,1% през 2026 г. — малко под предишната прогноза от 3,3%. За следващата година фондът остави прогнозата за глобален растеж непроменена на 3,2%.

Ефекти върху държавите износителки на петрол

Фондът прогнозира, че много от страните в Персийския залив може да регистрират рязко забавяне или дори свиване на икономиката в краткосрочен план:

• Иран: спад от около 6,1% тази година, с възможно възстановяване от 3,2% през 2027 г., ако конфликтът приключи скоро.
• Катар: прогнозирано свиване от ок. 8,6% през 2026 г., последвано от възстановяване с подобен темп на растеж през следващата година.
• Саудитска Арабия: очаква се забавяне през 2026 г., но икономиката вероятно ще продължи да расте (ок. 3,1%), с по-силно възстановяване през следващата година.

От какво зависи устойчивостта?

Способността на отделните държави да издържат на шока ще зависи от няколко фактора: степента на щети по енергийната инфраструктура, зависимостта от транзит през Ормузкия проток и наличието на алтернативни маршрути за износ. МВФ предупреждава, че текущите допускания могат да се преразгледат, ако конфликтът продължи и мащабът на щетите бъде по-голям от очакваното.

Какво означава това за света

Дълготраен сблъсък и високите енергийни цени биха увеличили рискa за глобалната икономика — по-висока инфлация, по-строга парична политика и по-слаб растеж. Ако напрежението бъде овладяно бързо и доставките се възстановят, негативният ефект може да остане ограничен, но при продължаваща ескалация перспективите остават тревожни.

Ключовият извод на МВФ е, че продължаващите геополитически сътресения в Близкия изток могат да доведат до значителна промяна в глобалните икономически перспективи и че наблюдението на развитието на конфликта остава критично за прогнозирането на бъдещия растеж.