Иван Шишков: Целим 121 депутати и край на схемите около „Хемус“

Интервю с арх. Иван Шишков

Архитект Иван Шишков — бивш служебен регионален министър и кандидат за народен представител от формацията „Прогресивна България“ — говори пред ФАКТИ за програмата на коалицията, целта за 121 депутати и мерките за спиране на корупционните практики в инфраструктурата.

Защо целят 121 депутати

Шишков обяснява, че целта за 121 народни представители е ключова: тя трябва да позволи на коалицията да реализира принципни промени без да се налага да прави компромиси с партии, които са участвали в безпринципни коалиции досега. По думите му политическата криза в последните години е задълбочавана именно от такива схеми и от наличието на олигархични влияния в управлението.

Той подчертава, че стремежът е държавата да бъде върната към нормални европейски стандарти — управление без корупция, без купен вот и без модели, при които обществените поръчки служат на свързани кръгове. Шишков напомня, че промяната трябва да бъде демократична и да се постигне чрез активност на избирателите, а не чрез „подмяна на властта“ чрез задкулисни договорки.

Има ли шанс при раздробен политически терен?

Кандидатът заявява, че макар политическата сцена да е фрагментирана, настроенията в обществото са за генерална промяна. Той смята, че „Прогресивна България“ ще бъде първа политическа сила с ясна преднина и че постигането на целта зависи от висока избирателна активност. Общата идея е да се лишат от възможност партии като ГЕРБ и ДПС да имат една трета от парламента — това ще направи възможни реални реформи.

Как да се възпира купеният вот

По думите му срещу купения вот няма магичен закон — противодействието е активни, информирани избиратели. Конкретните мерки според Шишков са гражданите да проверят програмите на партиите, да четат предизборните послания и да гласуват. Той заявява, че неговата формация предлага конкретни политики за борба с корупцията и за развитие на държавата, а не само клишета.

Апелът му е прост: хората да се информират и да отидат до урните.

Приносът му като служебен регионален министър

Шишков припомня някои от резултатите на служебния кабинет в сферата на пътната инфраструктура. Той твърди, че е разкрил случаи на липсващ асфалт в магистралите — между 15 и 33% в определени участъци — и че е показал, че част от строителните процедури са били проведени незаконно.

Сред постигнатото според него са ускорените процедури за последния лот на магистрала „Европа“, въвеждането в експлоатация на част от първия лот и напредък по магистрала „Хемус“ — одобрени подробни устройствени планове, отчуждавания и възложено проектиране, което е позволило старт на строителството. Той акцентира и върху спасените процедури по „Струма“ (обходът на Кресна) и върху инициативите за Северозапада — тунел под Петрохан и по-добри връзки между Видин и София.

Какво е погрешното в настоящите практики „инхаус”

Арх. Шишков обяснява, че самата инхаус процедура не е непременно лоша, но в практиката ѝ у нас тя се превръща в инструмент за разпределяне на държавните пари. Според него държавната фирма „Автомагистрали“ в много случаи функционира като разпределителна гара — парите преминават през нея, а ефективен контрол и последствия за нарушителите няма.

Той посочва, че проблемът не е само в законите, а в тяхното прилагане: когато нарушителите бъдат наказвани и когато има качествени проекти преди разходите, корупцията и некачественото строителство ще намалеят значително. Качественото проектиране елиминира нуждата от големи корекции по време на изпълнението и прави възможен строг контрол върху срокове и качество.

Какво да очакваме занапред

Шишков настоява, че за промяната е нужна силна парламентарна подкрепа. Само с достатъчно депутати, които да прокарат законодателни и институционални промени, може да се спре практиката с „чувалите“, инхаус договорите и схеми, които задържат страната в кръг на неефективност и високи разходи.

Кандидатът заключва с призив към избирателите: да се информират, да не допускат повторение на старите сценарии и да дадат шанс на промяната, която според него има конкретни решения за инфраструктурата и управлението на държавата.