Терзиев връща решението за 22-етажния проект в Младост — СОС ще обсъди предложението наново
Кметът иска нов дебат за въздействието върху инфраструктурата
Кметът на София върна на Столичния общински съвет решение, свързано с проекта за 22-етажна сграда в район „Младост“, с искане за повторно разглеждане. Решението цели да гарантира, че всички аргументи — както икономически, така и градоустройствени — ще бъдат обсъдени подробно.
„Не става дума само за пари“
„Искам да има спокойствие, че всички аргументи ще бъдат разгледани внимателно и отговорно. Икономическият интерес на общината ще бъде защитен. Но основният въпрос е какво е въздействието на подобна сграда върху транспортната и социалната инфраструктура и дали това е най-доброто решение за района“, заяви кметът, цитиран от пресцентъра на общината.
Какво всъщност гласуваше СОС
Възприетото от СОС решение не представлява разрешение за строеж и не дава окончателно одобрение за реализиране на сградата. То урежда имуществените отношения между съсобствениците на урегулирания поземлен имот и създава правната рамка за евентуално учредяване на право на строеж в полза на инвеститора.
Дялове и компенсации
В доклада са посочени дела на съсобственост: 43,20% за Столична община, 49,02% за „Софийски имоти“ ЕАД и 7,78% за частните собственици. Предвидена е и възможност общината и дружеството да получат обезщетения под формата на обекти в бъдещата сграда, ако бъде реализиран предвиденият устройствен сценарий.
Параметрите идват от ПУП, не от решението на СОС
Важно е да се отбележи, че процентното разпределение между страните не определя параметрите на застрояването. Височината, разгънатата застроена площ и предназначението произтичат от действащия подробен устройствен план (ПУП), одобрен през 2022 г. Към момента няма издадено разрешение за строеж.
Стойност и обезщетение
Съгласно приложена пазарна оценка правото на строеж върху общинския дял (43,20%) е оценено на 4 496 240 евро без ДДС. Община трябва да получи обезщетение, еквивалентно на 26,2% от общото разгънато застроено пространство на бъдещата сграда, включително поне 6 697 кв. м надземни и подземни площи. Предложението е тези площи да се използват за нуждите на район „Младост“ — напр. за административна сграда, архив и зала за обществено ползване.
Въпросът за градоустройството остава ключов
Кметът посочи, че от финансов аспект няма основания да се счита, че общината ще бъде ощетена. Нарастващият проблем обаче е дали устройственото решение за сграда с височина близо 75 метра и общо РЗП около 59 170 кв. м е подходящо за район, който вече изпитва натиск върху транспортната, социалната и техническата инфраструктура.
Общината предлага алтернатива
Столичната община обяви, че ще подготви алтернативен вариант за терена — с по-ниска височина и по-малка интензивност на застрояване, съобразени с капацитета и нуждите на района.
Ролята на администрацията
Зам.-кметът по градско развитие и планиране Любо Георгиев обясни, че администрацията работи върху ново предложение за ПУП, което да не допуска „този огромен обем“ и да балансира максималните параметри с реалните градски потребности. „Планът определя максимумите, но не задължава да се строи в този обем“, посочи той.
Промяната на ПУП ще блокира текущите действия
Според арх. Георгиев стартирането на изменение на подробния устройствен план автоматично спира изпълнението на всички текущи действия по проекта. По този начин общината може не само да върне решението за обсъждане, но и да предложи нова устройствена рамка, която по-добре да отразява инфраструктурните възможности.
По-широкият проблем на планирането
Арх. Георгиев определя случая като симптом на по-широк проблем: години наред устройственото планиране в София често е следвало логиката на отделни инвестиционни намерения без цялостна оценка на натрупващия се ефект върху кварталите. Неговата позиция е, че общината трябва да демонстрира добри практики в градоустройството и да гарантира баланс между новото строителство и необходимата инфраструктура — улици, транспорт, детски градини, зелени площи и обществени услуги.
Какво следва
Връщането на решението дава възможност дебатът в СОС да се проведе с пълна яснота както по икономическите параметри, така и по основния въпрос: какво застрояване е най-подходящо за „Младост“ и доколко то съответства на капацитета на инфраструктурата и на интереса на живеещите в района.