Казусът с иззетите училищни пари: защо системата наказва отговорното стопанисване

Държавата предпочита контрол пред доверие

Вергиния Накова от TrainingAcademy.bg описа в своя Facebook пост ситуацията с иззетите училищни бюджети по начин, който заслужава внимание. Тя не разказва историята като трагедия за 1256 евро в касата на техническо училище в Хасково — това е по-широк политически и административен проблем.

Какво се случва на практика

Директорите на училища управляват ежедневни кризи: течащи тавани, липса на преподаватели, притеснени родители, забавени доставки, счупени чинове, проверки и куп отчети. Въпреки всичко това, понякога остава малък финансов остатък — не огромни суми и не тайни сметки, а просто резерв за неочаквани нужди.

Вместо да се приеме като знак за отговорно стопанисване, държавата често възприема този резерв като „излишък“. Този подход третира отчетността като цел, а не като инструмент за по-добро управление. В резултат — останалите средства се конфискуват или се налагат санкции.

Защо това е проблем

Когато системата наказва онези, които успяват да спестят, тя изпраща грешно послание: не пести, защото ще ти вземат; не планирай напред, защото ще изглежда, че нямаш нужда; не бъди ефективен, защото ефективността не носи полза за теб. Така се формира култура на превантивно харчене и краткосрочно мислене.

Вместо да се създават стимули за дългосрочни планове и разумно стопанисване, институциите възпитават „добри отчетници“ — хора, чиито приоритет е да запълнят бюджета до нула, за да не бъдат разпитвани или наказвани.

По-широки последици

Тази логика подхранва и другия, по-сериозен феномен — търсене на форма на „усвояване“ вместо реална ефективност. Хората се адаптират към правилата на системата, не към целите, описани в стратегиите. Резултатът е институционална апатия към пестеливост и продължително планиране.

Примерът с едно училище е малък, почти комичен, но той илюстрира голяма управленска болест: държавата, която не вярва, че други могат да управляват по-добре, и предпочита да вземе контрола — дори когато това означава наказание за отговорното поведение.

Какво следва

Промяната изисква промяна в начина, по който се оценяват резултатите: да се различава между ревизирането за злоупотреби и разбирането, че малък резерв може да е знак на добра грижа. Само така ще се създадат реални стимули за ефективност и дългосрочно мислене в публичните институции.

Вергиния Накова напомня, че проблемът не е в един директор или в един случай — той е системен и изисква различен подход към отчетността и доверието.