Руският бизнес предлага да финансира тежки средства за противодействие на дроновете

Бизнесът предлага частни инвестиции за защита на индустрията

Водещи руски компании са готови да осигурят финансиране за закупуване на по-тежко въоръжение и системи за електронна защита, предназначени за опазване на промишлени обекти от дронове, заяви Александър Шохин — ръководител на Руския съюз на индустриалците и предприемачите — в присъствието на президента Владимир Путин, съобщава "Ройтерс".

Какво застрашава индустрията

През тази година атаките с безпилотни летателни апарати срещу ключови обекти в индустриалния сектор — сред които рафинерии, бази за гориво, заводи за торове и пристанища — се увеличиха значително и нанесли щети на инфраструктурата.

Какви разрешения вече са дадени

Кремъл вече позволи на частните охранителни фирми, които пазят промишлени съоръжения, да използват автоматично огнестрелно оръжие с калибър 7,62 мм (включително автомати АК-47). Освен това е предвидена възможност за мобилизиране на резервисти в местни подразделения, отговорни за охраната на тези обекти.

Нуждата от по-сложни системи

Според Шохин настоящите мерки не са достатъчни: компаниите искат достъп до по-тежко въоръжение и до специализирани технологии — от системи за радиоелектронна борба и лазерни установки до оръжия с други калибри, които да неутрализират заплахата от различни типове дронове.

Финансиране и искания към държавата

Шохин подчерта, че бизнесът е готов да поеме разходите за тези мерки, но настоява за прозрачен механизъм за финансиране — например целеви фонд или друг формат, гарантиращ коректно разпределение и отчетност. Той също така поиска временни отстъпки или отсрочки по санкции за забавени данъчни и други плащания, докато предприятията ремонтират щетите от атаките.

Проблеми в организацията на охраната

Шефът на руското бизнес-обединение също посочи проблеми в организацията на защитата: честите прехвърляния на охранителни подразделения между обекти намаляват ефективността на охраната, дори след решението за използване на резервисти. Това, по думите му, отслабва отбранителните възможности на предприятията.

Предложението поставя въпроса за баланс между държавния контрол и частните инвестиции в сигурността на критичната инфраструктура — и дали чиновническите процедури ще позволят бързо внедряване на нужните технологии.