Русия укрепва военните бази по границата с НАТО — разширение и логистични удари по пътя към Крим

Удари по мостовете към Крим и временни затваряния

Украинските сили продължават да нанасят удари по редица мостови съоръжения, които поддържат сухопътните логистични връзки между окупираната Херсонска област и Крим. На 11 юни ръководителят на окупационните власти в Херсонска област Владимир Салдо съобщи, че са били поразени няколко ключови моста: мост над Северокримския канал в района на Преображенка и Мирне, пътният мост Перекоп–Армянск и мостът Ставки (нощен удар).

Къде са ударите

Мостовете Ставки, Мирне и Армянск пресичат Северокримския канал и магистрала М‑17 Армянск–Олешки. По данни на Института за изследване на войната (ISW) геолокации и сателитни снимки, публикувани на 10 юни, показват поражения на два моста южно от Геническ и в района на Армянск.

Нарастване на щетите по руската логистика

Командир на украински полк, действащ в посока Херсон, заяви на 11 юни, че украинските удари са ударили руски логистичен коридор през Армянск, като са повредили или унищожили около 50 военни товарни автомобила, превозващи гориво и боеприпаси. Според съобщенията руските сили са пренасочили доставки към маршрута през Армянск след ударите от нощта на 7 срещу 8 юни, а на 9 юни е бил повреден и мостът Чонгар.

Салдо временно затвори движението по моста Чонгар на 9 юни във връзка с нанесени щети. Командирът посочи, че успехите на украинските удари са възможни и благодарение на предишни атаки срещу Мариупол и пътя за Бердянск, които принудили Русна да променят транспортните си маршрути към Хуляйполе.

В съобщенията се споменава, че руските сили започнали да използват „глобални военни комплекси (ГВОК)“ от Крим вместо тези, идващи от окупираната Донецка област.

Военни бази и сили по границата с НАТО

Паралелно с удрите по логистиката в южната си част, Русия продължава да строи нови и да разширява вече съществуващи военни бази по северната си граница с НАТО. Целта изглежда да е подобряване на възможностите за проектиране на сили към скандинавския и балтийския регион. ISW обаче оценява, че въпреки тези укрепвания е малко вероятно руските сили да предприемат сухопътни операции в близко бъдеще.

На 10 юни норвежки, шведски и датски радио- и телевизионни оператори, както и балтийски новинарски сайтове, публикуваха сателитни изображения, показващи строителни дейности и разширяване на руските бази по границата със скандинавските и балтийските държави.

Оценки от разузнаването и експерти

Датски разузнавателни и военни представители заявиха пред държавната компания DR, че действията на Русия приличат на подготовка за потенциален конфликт, но няма ясни признаци за взето решение за започване на война — особено докато голяма част от руските сили все още са ангажирани в Украйна.

Бившият финландски разузнавач Марко Еклунд каза пред DR, че руското командване планира в перспектива да разположи около 115 000 военнослужещи по северната граница с НАТО след евентуалното приключване на военните действия в Украйна. По думите му вече е започнато изграждането на нова база в Нова Вилза близо до Петрозаводск (приблизително 190 км от финландската граница) в Република Карелия, която да побере между 4 000 и 6 000 души.

Контекст и последствия

Руският военен апарат едновременно се сблъсква с нарастващ брой жертви, който според оценки е превишил темпа на набиране на персонал през края на 2025 г. и през 2026 г. При тази ситуация Русия продължава да реорганизира логистичните си маршрути и да укрепва стратегически позиции по границата с НАТО — ходове, които създават регионално напрежение, но не означават автоматично настъпление.

Източници: Институт за изследване на войната (ISW), изявления на местни окупационни представители и военни командири, европейски медии и сателитни изображения.