Радев и „Лукойл“: ще търси ли държавата „приятелско решение“ за руските активи?

Държава или външен собственик — кой ще държи контрола върху „Лукойл“?

Въпросът за бъдещето на бургаската рафинерия и свързаните с нея активи на „Лукойл“ вече не е само икономически — той е и политически. След десетилетия на тясни връзки с руското ръководство на компанията новата власт около президента Румен Радев дава сигнали, че не възнамерява рязко да прекъсва този модел, а предпочита „диалогично“ решение.

Как стигнахме дотук

През 2022 г. Радев и служебният кабинет приеха позиция, която доведе до поевтиняване на горивата след среща с ръководството на компанията. След въвеждането на американски санкции срещу някои руски петролни дружества, българският парламент прие специален закон, с който държавата възложи управлението на четири дружества на „Лукойл“ на особен представител — пост, към който беше назначен Румен Спецов.

Планът на „Прогресивна България“

Формированието на Радев, което спечели абсолютно мнозинство, представи концепция за активите на „Лукойл“. Според заместник-председателя на парламентарната група Слави Василев промяната включва диалог с компанията, смяна на особения управител и изтикване на търговци, свързани със сегашния мениджмънт от пазара на едро.

Василев обеща „ценообразуване в интерес на крайния потребител“ и по-решителни действия срещу фирми, които според него „окупират входа и изхода“ на рафинерията и контролират търговията с горива.

Рисковете при смяна на управителя

Енергийният експерт Илиян Василев определи намеренията за „връщане в играта“ на руския собственик като нереалистични и предупреди за потенциални трусове при опит за смяна на ръководството. Смяната на особения управител е тясно свързана не само с кадров въпрос — той има оперативен контрол върху активите и правомощието да подпише бъдеща сделка за продажба.

В същото време работата на този представител е подлагана на контрол — от министъра на икономиката, от Съвета по сигурността и от парламентарната комисия по икономическа политика, която трябва да одобрява месечните му отчети. Ако бъде подготвена смяна, обществото има основание да поиска публично изслушване за дейността през последните шест месеца.

Сигурност на доставките и запаси

Според служебния министър на енергетиката Трайчо Трайков доставките на суров петрол за „Лукойл Нефтохим“ са гарантирани до края на май и частично през юни. В същото време експерти предупреждават за риск от недостиг на горива през лятото поради геополитическо напрежение и заплахата за корабоплаването край Ормузкия проток.

Независимо кой ще е управител, изпълнителната власт остава отговорна за осигуряване на доставки и поддържане на задължителния 90-дневен запас.

Арбитражно заплахи и „приятелско решение“

Лукойл и неговите швейцарски подразделения („Литаско“) вече сигнализираха, че могат да търсят арбитражни спорове във връзка с назначението на особен представител и с прекратените концесии. Представители на новата власт казват, че ще направят всичко възможно да избегнат арбитража и да постигнат „приятелско решение“ с руския собственик.

Такива думи, както и изказвания за „грижа за актива като добър стопанин“, предизвикват въпроси за това в чий дългосрочен интерес ще бъдат управлявани активите — българския бюджет или интересите на санкционирания чужд собственик.

Кой ще купи активите — „Карлайл“, MOL или друг?

Под натиска на санкциите „Лукойл“ обяви съгласие за сделка с американския инвестиционен фонд „Карлайл“, който може да придобие голяма част от чуждестранните активи. За бургаската рафинерия обаче прояви интерес и унгарският енергиен гигант MOL — темата излезе на повърхността след срещи между български и унгарски официални лица.

Решението за съдбата на българските активи вероятно няма да бъде взето единствено в София — международните купувачи, лицензите от американска страна и условията на санкциите ще играят ключова роля.

Какво следва

САЩ удължиха лиценза за дейността на четирите дружества до 29 октомври, за да запазят енергийната сигурност и да предотвратят криза. В същото време всяка стъпка на особения управител трябва да се координира с американските регулатори, което поставя управлението под постоянно международно наблюдение.

В крайна сметка въпросът не е само кой ще държи рафинерията, а по-скоро в чий интерес ще се управлява — в полза на държавата и потребителите или в услуга на външен собственик, поставен под санкции. Отговорът ще покаже дали новата власт действително ще прекъсне дългогодишния модел на „специални отношения“.

Бележка: Текстът отразява редакционно мнение и анализ и може да не съвпада с позициите на всички медийни екипи.