Краят на една мистерия: смъртта и легендите около Николо Паганини

Митове и фактология около един от най-необичайните музиканти

Николо Паганини почина на 27 май 1840 г., оставяйки след себе си образ, който трудно се разделя с легендата. Неговият живот и творческа дарба бяха толкова необясними за съвременниците, че бързо се изпълниха с приказни и страховити интерпретации.

Външен вид и артистичен стил

Паганини е описван като много слаб и блед човек с необичайно дълги и гъвкави пръсти. Днес някои изследователи предполагат, че вероятно е носил генетични аномалии като синдром на Марфан или Елерс–Данлос, които обясняват изключителната подвижност на ставите му.

На сцената често се появявал изцяло облечен в черно, а сценичните му жестове били странни и непредвидими. Тези детайли, съчетани с черни карети и съпътстващите слухове, допринесоха за страховития му публичен образ.

Легендата за „дяволския“ талант

Неловкото обяснение за неговата виртуозност породи мълвата, че е продал душата си, за да получи техническа съвършеност. Публиката твърдяла, че понякога вижда фигура зад изпълнителя, която сякаш движи лъка вместо него. Също така Паганини умел да изпълнява сложни пасажи дори с три счупени струни — дори само на соловата струна, което за много хора изглеждало почти чудо.

Тежки здравословни проблеми

Във втората половина от живота си музикантът страда от редица тежки болести: сифилис, туберкулоза и хронични храносмилателни оплаквания. Лечението на сифилиса с живак довежда до хронично отравяне — загуба на зъби и разрушаване на челюстта.

По-късно при туберкулозата на ларинкса Паганини напълно загубва гласа си и вече може да общува само чрез писмена бележка или чрез своя син Ахил, който читал по устните му.

Смъртта в Ница и последвало отхвърляне

След смъртта му в Ница следва мащабен обществен и религиозен скандал. Преди да почине, Паганини изпраща свещеника — жест, който се тълкува като знак, че не очаква незабавна смърт. Заради слуховете за „съюз с Дявола“ и поради този факт, Католическата църква отказва да го погребе в осветена земя.

Тялото е балсамирано, но остава непогребано и броди из различни скривалища — мазета, изоставени фабрики и частни имения — в продължение на десетилетия, докато семейството му се бори за християнско погребение.

Край на разправите: погребение в Парма

След дълги и упорити усилия на сина му, едва през 1876 г. — 36 години след смъртта — папата дава разрешение тялото да бъде положено в християнско гробище в Парма. Това поставя точка на една продължителна и противоречива глава от живота и следсмъртната съдба на Паганини.

Наследството му остава двусмислено: от една страна — техническа и артистична революция в изпълнителската практика, а от друга — митове, които превръщат музиканта в почти легендарна фигура.