Нов правилник: как ‘Прогресивна България’ централира работата на Народното събрание

Промените в правилника, внесени от “Прогресивна България”, променят баланса на властите в парламента и ограничават възможностите на опозицията да контролира дневния ред и работата на комисии.

По-широки правомощия за председателя

Сред ключовите промени е значителното разширяване на функциите на председателя на Народното събрание. Той получава възможност еднолично да променя дневния ред без съгласие от председателския съвет и да води пленарни заседания дори когато сам участва като депутат. Това отменя практиката заместник да води заседанието в подобни случаи и поставя председателя „първи срещу останалите“.

Също така се предвижда ограничаване на правото на повторно изказване: депутат, който вече е говорил по същество при първо четене, може да бъде спрян да говори по същия въпрос на второ четене. Продължителността на почивките се намалява (от минимум 15 на 10 минути), отпада и месечната координация между председателя на парламента и ръководителите на комисии при разпределяне на законопроекти.

Ограничаване на инициативите на опозицията

Една от най-видимите промени е ограничаването на възможността за създаване на временни комисии: вече те могат да се инициират само при подкрепа от минимум 48 депутати. В условийто на мнозинство това практически прави временните анкетни комисии недостъпни за опозицията и ограничава инструментите за разследване и контрол, с които тя разполагаше досега.

Скъсяване на срокове и прозрачност

Предлаганият правилник драстично укорачaва сроковете за обработка и публикуване на материали. Минималният срок от 72 часа за публикуване на протоколи от комисии преди внасяне на проект в пленарна зала отпада; срокът за разглеждане на законопроекти в комисия се намалява от минимум 72 на 24 часа, а времето за преминаване към пленарна зала също се скъсява. Това ограничава възможността на депутатите извън управляващата група да се запознаят обстойно с предложенията и да се подготвят за дебати и контрол.

Съкратено време за изказвания

Регламентирани са и по-строги лимити за говорене: време за обосноваване на предложение от 5 на 3 минути, дуплика от 3 на 2 минути, а при следващи изказвания по свързани текстове депутатът може да говори само правно-технически и само до 1 минута. Това ще затрудни по-задълбочените дебати и ще насърчи по-кратки, по-официални ремарки.

Отслабване на парламентарния контрол върху изпълнителната власт

Контролът над правителството също е отслабен. Премиерът и министрите ще могат да отлагат отговори на въпроси на народни представители без ясно ограничение, докато до момента имаше правило за отлагане не повече от два пъти при уважителни причини. На практика това може да превърне парламентарната трибуна в канал за правителствена презентация вместо инструмент за проверка и отчетност.

Освен това изчезва изричното задължение на държавни и общински администрации да предоставят сведения и документи на депутати; в правилника остава само обща формулировка за съдействие. Това лишава народния представител от възможността да получи копия и подробни материали при подготовка на законопроекти или при контролни действия.

Позитивни изменения

Има и елементи, които авторите на промените представят като положителни: запазва се паритетният принцип при комисията за контрол над спецслужбите и се предвижда ротация на председателстването в различните сесии, което предотвратява едностранен контрол от управляващите. Намаляването на броя заместник-председатели на комисии от четирима на трима е мотивирано с по-малкия брой партии в парламента и с икономия на средства. Премахването на репликите по изказвания на колеги от собствената група също се вижда като мярка срещу протакането на заседанията.

Мотиви и рискове

Като възможно обяснение за тези промени наблюдатели посочват желанието на управляващите да ускорят изпълнението на програмата си, докато политическият им кредит е висок — включително предстоящи президентски избори. Ограничаването на опозицията би позволило по-бързо прокарване на решения без много процедури и възражения.

В същото време такъв подход крие политически риск: демонстрацията на силова централизация може да консолидира различни опозиционни сили и да привлече обществено съчувствие към тях, което в дългосрочен план да отслаби легитимността на управлението. Вместо да обезсилва опонентите, строгите процедурни промени могат да ги стимулират да се обединят около каузи срещу възприеман авторитаризъм.

Забележка: Текстът изразява личното мнение на автора и не отразява задължително позицията на медията.