Кризата около Стармър: кой може да заеме мястото му

Оставката на здравния министър разклати кабинета и засили натиска върху премиера Киър Стармър — ситуация, която може да промени лидерството в Лейбъристката партия.

Нарастващо напрежение в Даунинг Стрийт

Напрежението около британския премиер Киър Стармър не е внезапно явление — то е резултат от месеци на недоволство, които сега достигат критична точка. Последната вълна на криза дойде след оставката на министъра на здравеопазването, което допълнително разпали спекулациите за вътрешнопартийни разломи и възможен лидерски сблъсък.

Какви са основните обвинения?

Критиките срещу Стармър се концентрират върху слабото представяне на Лейбъристите на последните общински и регионални избори, но проблемите не започнаха оттук. Претенциите към правителството включват и икономическите трудности, растящите жизнени разходи и влошеното състояние на обществените услуги — всички те подкопават доверието на избирателите и водят до обвинения, че обещанията от предизборната кампания не са изпълнени.

Допълнителен горещ въпрос предизвика назначението на Питър Манделсън за посланик в САЩ миналата година — ход, който взе скептичен отклик поради връзките му с Джефри Епстийн и влоши общественото мнение за управлението.

Може ли Стармър да остане?

Самостоятелно Стармър все още държи поста, но устойчивостта му зависи от това дали ще последват още оставки в кабинета. Анализатори предупреждават, че без стабилна подкрепа в своята фракция премиерът не може ефективно да управлява — представени закони и политики остават неработоспособни, ако нямат задгърбеване от партията. Както отбелязва журналистът на Sky News Сам Коутс, „Това не може да продължава дълго така“ — сценарио, което рискува да превърне кабинета в т.нар. „правителство зомби“.

Кои вътрешни фигури представляват заплаха?

Сред имената, посочвани като потенциални инициатори на промяна, са вътрешната министърка Шабана Махмуд и енергийният министър Ед Милибанд — и двамата, според медийните сведения, могат да подкрепят оставката на лидера. Ако Шабана Махмуд напусне поста си, това би могло да означава край на ерата Стармър, коментират наблюдатели.

Кандидати за наследник

Вече се появиха имена, които се смятат за вероятни наследници на Стармър. Сред тях изпъкват бившият министър на здравеопазването Стрийтинг и кметът на Манчестър Анди Бърнам. Стрийтинг — считан за представител на по-прагматичното, дясно крило в партията — беше очакван от някои да използва оставката си като трамплин за лидерската битка, но засега директна номинация от негова страна не е последвала.

Анди Бърнам засега изглежда като най-популярният лейбърист в страната и сериозен конкурент. Той вече обяви намерение да се върне в парламента, след като депутатът Джош Саймънс се отказа от мандата си в полза на Бърнам — ход, който му открива възможността да се кандидатира за място в Камарата на общините и да се превърне в реална кандидатура за премиер.

Надежда от лявото крило на партията остава и бившата вицепремиерка Анджела Рейнър, въпреки че нейната репутация беше ударена от данъчен скандал и тя подаде оставка миналата година. За нея се казва, че все още има влияние сред левите активисти и може да се яви като компромисна фигура при криза.

Бърнам срещу Стрийтинг — какво да очакваме?

Анди Бърнам (56) е представян като харизматичен и прагматичен политик — „Кралят на Севера“, както го наричат някои — но първо ще трябва да гарантира място в парламента. Това не е гарантирано: в неговия регион популистката партия на Найджъл Фараж е силна и битката може да бъде рискова. Стрийтинг, макар и по-млад (43), има дълъг опит като депутат от 2015 г., но и връзките му с ветерани като Питър Манделсън са източник на критика и съмнения.

Какво предстои?

В следващите седмици ще стане ясно дали кризата ще бъде овладяна чрез вътрешнопартийн компромис или ще ескалира в открита лидерска битка. Много ще зависи от това дали още членове на кабинета ще последват примера на здравния министър и дали някой от потенциалните претенденти ще успее бързо да консолидира подкрепа в общините и парламентарната група.

Ситуацията в Даунинг Стрийт остава динамична — всяка нова оставка или публичен жест на подкрепа може бързо да промени политическата картина във Великобритания.