Заплахата по картата: кои места в България са най-уязвими от отклонени бойни дронове след Галац

Какво стана в Галац и защо е важно за нас

Нощният удар в румънския град Галац на 29 май с боен дрон привлече вниманието и в България — не само като трагичен инцидент, но и като предупреждение, че подобни апарати могат да достигнат нашата територия.

Кой е техническият риск?

Далекобойни камикадзе дронове (напр. моделите, известни като Шахед-136/Геран-2) имат оперативен обхват от приблизително 1 000 до 2 000 км. Такъв радиус позволява на подобни машини да прекосят Черно море или да прелетят над Румъния и да достигнат до български бряг, ако навигацията им бъде нарушена.

Чест причинител на отклонения е намеса от системи за радиоелектронна борба (РЕБ), които заглушават GPS и навигационни сигнали. Това води до загуба на ориентация: дронът продължава да лети по инерция или по произволна траектория, докато не изразходи горивото си или не удари цел.

Какви поражения могат да причинят?

Моделът, който уцели жилищната сграда в Галац, е носил боеприпас с еквивалент на 40–50 кг високовзривно вещество — достатъчно да пробие стоманобетонни плочи, да разруши носещи стени и да унищожи няколко апартамента. Останалото течно гориво често действа като запалителна смес, предизвиквайки обширни пожари.

Взривната вълна може да създаде хиляди разхвърляни осколки — метал и стъкло — които представляват риск за хора и сгради на десетки метри от мястото на удара. В Галац инцидентът доведе до сериозни повреди по входове, асансьорни шахти и до унищожаване на паркирани автомобили.

Вече наблюдавани инциденти по нашето крайбрежие

Примери с открити паднали дронове и мини край Шабла (с близост до Тюленово) през 2023 и 2024 г. показват, че рискът не е теоретичен. Българските военноморски сили и специализирани екипи са неутрализирали намерени апарати и части, но разнасяните останки периодично се откриват в българските води и по брега.

Кои райони в България са най-уязвими

• Североизточна България (Дунавско крайбрежие и край границата с Румъния) — особено общини по поречието на Дунав като Силистра и Тутракан, както и районите на Добрич и Генерал Тошево. Тук рискът е най-голям поради близостта до Одеска област и делтата на Дунав, откъдето често идват траектории на ударни дронове.
• Шабла и околности (Тюленово, Дуранкулак) — най-източната суша на България, където вече са намирани паднали взривни апарати. Радарното покритие на ниски височини е затруднено от морския релеф.
• Каварна и Нос Калиакра — издадените в морето терени първи срещат отклонените апарати и могат да бъдат „примка“ за тях.
• Варна — градът и прилежащата му морска зона могат да бъдат засегнати при загуба на ориентация на дронове над морето.
• Бургас и южното Черноморие — пристанища, рафинерии и туристически общини като Несебър и Созопол са стратегически и уязвими при попадане на морски безпилотни апарати или при изхвърляне на останки от минни устройства.

Как се променя рискът с разстоянието

Вероятността за попадение намалява с увеличаване на разстоянието от Украйна и от акваторията на Черно море. Въпреки това дори части от вътрешността на страната могат да са в риск при техническа повреда на дрон с голям обсег.

Контрамерки и готовност

Стандартните военни радари затрудняват откриването на малки нисколетящи апарати, но в рамките на НАТО се засилва обменът на разузнавателни данни и патрулирането по източния фланг. Армията и МВР поддържат специализирани екипи за бърза реакция при сигнали за паднали подозрителни обекти по плажовете и сушата.

Какво да правят гражданите

• При намиране на паднал дрон или подозрителен обект не се приближавайте и не го повдигайте — сигнализирайте незабавно на телефоните за спешни случаи.
• Следвайте указанията на местните власти при евакуация и пожароопасни ситуации.
• Информирайте се от официални източници за състоянието на плажовете и морските зони, особено при съобщения за открити военни останки.

Картата на риска е динамична: появата на нови инциденти или промени в тактиките на участващите страни могат да променят приоритетите за защита. Въпреки това, изброените райони сочат ключовите точки, където вниманието и готовността трябва да са най-силни.