Хонконг изпревари Швейцария като водещ център за трансграничен капитал

Азиатският хъб за офшорни активи расте

Хонконг вече е най-големият световен център за трансгранично управление на капитали, изпреварвайки дългогодишния лидер Швейцария, сочи анализ на Boston Consulting Group, цитиран от Financial Times.

Основни числа

Офшорните активи, концентрирани в специалния административен район на Китай, възлизат на около $2,95 трилиона, докато в Швейцария те са приблизително $2,94 трилиона. Според прогнозите на BCG по-бързият растеж на финансовите институции в Азия и натрупването на богатство в региона могат да увеличат преднината на Хонконг до около $600 милиарда до края на това десетилетие.

Причини за промяната

Преодоляването на Швейцария от Хонконг отразява по-широки трансформации в глобалните потоци на капитал. Клиентите все по-често разпределят активите си между различни юрисдикции като защита срещу геополитически рискове, възможни санкции и вътрешнополитическа нестабилност.

Позиции на експертите

Майкъл Пелман Роуланд от швейцарската независима компания за управление на активи Baseline Wealth Management описва явлението като „напълно нова тенденция“. Докато преди основните мотиви за преместване на капитали често бяха свързани с данъчно планиране или корпоративни структури, след пандемията клиентите все по-често търсят „юрисдикционна диверсификация“ — разпределяне на средства в няколко държави с цел намаляване на риска.

Майкъл Калич, партньор в BCG, отбелязва, че тази диверсификация е подсилила влиянието на големите глобални „счетоводни центрове“ — места, където банки и финансови институции управляват и защитават офшорни активи. В Азия Хонконг и Сингапур формират сърцевината на една обединена мрежа, докато в западната част на глобалната система конкурентна ос изграждат Швейцария, ОАЕ и САЩ.

Какво означава това за пазара

Промяната в лидерството предполага пренасочване на услуги, таланти и регулаторни решения към азиатските пазари. За корпорации и частни инвеститори това означава и нови възможности за структуриране на портфейли, както и необходимост от наблюдение на геополитическите и регулаторни промени в различни юрисдикции.

Независимо от краткосрочните колебания, тенденцията към разпределяне на активите в няколко държави изглежда устойчива и ще продължи да оформя картата на световните финансови центрове през следващите години.