Пламъците над Лейкхърст: трагедията на дирижабълa Хинденбург, 6 май 1937

На 6 май 1937 г., при опит за кацане близо до Ню Йорк, гигантският дирижабъл избухва в пламъци. При трагедията загиват 36 души, а събитието остава едно от най-помнените в историята на въздухоплаването.

Луксът на въздушния гигант

Конструиран като истински „летящ хотел“, летателният апарат предлагаше непознат за времето си комфорт. Първоначално разполагаше с 50 легла, които през 1937 г. бяха увеличени на 72. Пътниците можеха да се възползват от двуместни каюти с душ, ресторант с около десет маси, салон с лек алуминиев роял, специално помещение за пушачи и панорамен етаж за наблюдение.

В днешни пари билет за трансатлантически полет струваше еквивалентно между 10 000 и 25 000 евро — висока цена, но оправдана от предлагания стандарт и удобства.

Дизайн и художествено оформление

Интериорът е дело на бюрото на Фриц Аугуст Бройхаус, което отказва пищния архитектурен стил на известните архитекти от времето на нацисткия режим. Тънките стенни панели бяха украсени с коприна и картини от Ото Арпке, представящи сцени от околосветско пътуване на предшественика LZ-127 — изгледи от Китай, Аляска и карта с маршрутите на цепелините.

Мебелите бяха от алуминиеви профили, тапицирани в червена или оранжева дамаска, а масите и аксесоарите следваха модерен, почти авангардистичен дизайн за епохата.

Технически данни и оперативни рейсове

Редовните пътнически полети започнаха през май 1936 г. и в следващите 12 месеца дирижабълът извърши 37 трансатлантически рейса. Пътуването обикновено траеше около два и половина дни — в зависимост от посоката на вятъра. При попътен вятър максималната скорост достигаше 150 км/ч, а най-краткото прелитане е отнело около 43 часа. По направление от Франкфурт до Ню Йорк средното време беше около 60 часа, а обратно — приблизително 50 часа.

Пътниците прекарваха две нощи в кабини с двуетажни легла; стълбичките за горното легло също бяха от олекотен алуминий, изработени по технологии, изпреварили времето си.

Революционни детайли и изложби на борда

Една сгъваема табуретка бе единствената мебел в кабината освен стълбата. В салона за пушачи Ото Арпке подрежда изложба, показваща историята на летенето — от нереализирани проекти като предложението на Франческо де Лана-Терзи за сфери с вакуум, през балоните на братята Монгольфие, до големите цепелини.

Строги мерки за пожарна безопасност

Навсякъде на борда важаха строги противопожарни правила, защото корабът беше напълнен с водород, а не с хелий, както първоначално се предвиждаше. Пушенето беше разрешено единствено в специално двойно изолирано помещение, а при качване всички пътници трябваше да предадат цигари, кибрити и всякакви предмети, които могат да предизвикат искра. Екипажът носеше антистатични облекла и обувки с изолирани подметки.

Кухнята работеше само с електрически уреди и беше строго забранено присъствието на открити източници на пламък или искри. Дори запалките в помещението за пушачи бяха електрически.

Ограниченията се отнасяха и до багажа — максимум 20 кг на пасажер; големи гардеробни куфари и багаж с размери над 50×50×100 см (за въздушна поща) не се допускаха на борда.

Какво остана след катастрофата

По време на трагедията в строеж беше и неговият близнак, копието „Граф Цепелин“. То обаче никога не превозва пътници — след инцидента използването на водород за пълнене беше забранено, а икономическата цена за заместител с хелий правеше експлоатацията нерентабилна.

Катастрофата от 6 май 1937 г. не само сложи край на ерата на масовите цепелински превози, но и остави траен отпечатък върху правилата за безопасност в въздухоплаването.