Сребрин Илиев: Фалшивият мед и липсата на стратегия за опрашители застрашават пчеларството и продоволствената сигурност

Интервю със Сребрин Илиев, председател на Националния браншови пчеларски съюз

Пчелите са централни за производството на храни и за опазване на биоразнообразието. В разговор с ФАКТИ Сребрин Илиев коментира как климатът, нерегламентираните пестициди и фалшивият мед влияят на сектора и какви пропуски има в държавните политики.

Защо пчелите са критично важни за хранителната сигурност?

Над 70% от ентомофилните растения не могат да оцелеят без опрашване. При културите зависимостта е още по-осезаема: само зърнените култури са относително независими. Медоносната пчела е основният опрашител за много от тези растения — от нея зависи не само количеството, но и качеството на продукцията. Лошото опрашване например дава деформирани ябълки. Поради това пчелата често се нарича най-важното животно за планетата: тя е ключова за местната и глобалната продоволствена сигурност.

Колко сериозно е изчезването на опрашителите?

Проблемът е сериозен предимно за естествените опрашители, които намаляват в голям мащаб. Изследвания в ЕС показаха изчезването на стотици видове опрашители, което провокира европейски инициативи и регламенти за възстановяване на природата. По този регламент всяка държава членка трябва да приеме национален план до 30.09.2026 г. В България отговорност има Министерството на околната среда и водите (МОСВ), но към днешна дата пчеларската общност не е била включена ефективно в изработването на такъв план — пропуск, който може да струва скъпо.

Защо част от средствата за борба с болестите по пчелите останаха неусвоени?

Причините са многопластови. Има слаб интерес и недобри практики сред част от пчеларите — самоделни „лекарства“, хвалене в социалните мрежи и ниска ангажираност към формалното обучение. Също така интервенцията в рамките на Стратегическия план бе лошо конструирана от страна на Министерството на земеделието и храните (МЗХ): липсва целенасочена информационна кампания, допуснати са абсурдни практики като възлагане на пчелари да извършват изследвания за резистентност на ветеринарни продукти, което е задължение на производителя. Накрая — недостатъчната роля на частно практикуващите ветеринарни лекари и на БАБХ също затрудняват правилното усвояване на средствата.

Има ли обучени и професионално подготвени пчелари в България?

Трябва да внимаваме с термина „професионален пчелар“. Формалното му въвеждане у нас се използва в интерес на преработвателите и често прикрива структурни проблеми. Ако приемем професионалист за този, чиито основни доходи идват от пчеларството, в България това би означавало стопанства с над 150 пчелни семейства. Въпреки това ефектът на мащаба не винаги работи при пчеларството — в обществен интерес е да има множество по-малки стопанства, разположени равномерно. Трябва Национална пчеларска карта.

Положителна тенденция е, че Тракийският и Аграрният университет предлагат магистърски програми по пчеларство, но масовите обучения, организирани от НССЗ, често нямат здрава практическа стойност. Най-добър ефект дават специализираните обучения от браншовите организации и системи като АКИС, но те не бяха използвани достатъчно при техническата помощ.

Пчеларството: бизнес или хоби?

За съжаление българското пчеларство често е някъде между двете — нито истински бизнес, нито отговорно хоби. Това не е устойчив модел. Ако пчеларството иска да стане доходоносно, пчеларите трябва да придобият професионален подход; ако е хоби — задължително трябва да се практикува отговорно.

Как климатичните промени, пестицидите и интензивното земеделие влияят върху пчелите?

Климатът променя фенологията на растенията и намалява ресурса за пчелите. Неразрешените пестициди и нерегламентираните пръскания нанасят голяма вреда, а интензивното растениевъдство и преминаването към монокултури намаляват разнообразието на фуражите. Всички тези фактори в комбинация отслабват семействата и намаляват опрашителния потенциал.

Защо фалшивият мед е толкова опасен за сектора?

Фалшивият мед има двойно въздействие: нанася икономическа вреда на пчеларите и заблуждава потребителите. Когато на пазара се предлага евтин, рафиниран сироп или друг фалшификат, истинските производители не могат да реализират продукцията си и са принудени да намалят дейността или да интензифицират добива с помощни практики, което води до по-ниско качество на крайния продукт и намаляване на местния опрашителен потенциал.

Може ли потребителят да разпознае фалшивия мед?

На пръв поглед — трудно. Визуалната и вкусовата проверка не са надеждни, а в магазините продуктите често имат сертификати. Съвременните фалшификати са технологично напреднали и могат да отговарят на физикохимичните анализи, използвани досега. Затова браншът настоява за акредитирането на нови методи на анализ — например ДНК и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), които дават по-голяма сигурност при разпознаване на истинския мед.

Какво е „полезен“ мед?

Полезен мед е този, който е добит от нектара на растенията и е обработен естествено в кошера от пчелата. Колкото по-разнообразни са растителните източници, толкова по-богат на вещества е медът. Полифлорният (многоцветен) мед обикновено има по-широк спектър полезни съставки в сравнение с монофлорния (например слънчогледовия). Практическият съвет е да търсим меди с разнообразен произход, познати у потребителите и обозначавани често като „Букет“.

И накрая — опазването на опрашителите и борбата срещу фалшивия мед са въпроси, които изискват координиран подход между пчеларите, научните институции и държавните органи. Без спешни и добре планирани мерки рискуваме както поминъка на пчеларите, така и продоволствената сигурност на страната.