Европа търси собствен път: сигналите за раздалечаване от САЩ след инициативата за Ормуз

Париж като сцена на нова европейска инициатива

Френският президент Еманюел Макрон свика в петък конференция за защита на свободата на корабоплаването в Ормузкия проток, която се проведе без участието на САЩ, отбелязва френският вестник “Монд” и съобщи БТА. Срещата бе възприета като ясен сигнал, че дори най-близките съюзници на Вашингтон в Европа — включително Германия и Италия — започват да отстояват по-независима външна политика.

Държавни лидери и послания

Италианската премиерка Джорджа Мелони, посрещната в Париж, участва в обсъжданията за организиране на международна мисия с цел възстановяване на свободното корабоплаване през протока, блокиран от Техеран след ескалацията в региона на 28 февруари. Присъстваха и германският канцлер Фридрих Мерц и британският премиер Киър Стармър — знак за стремеж към европейско единство, посочиха от Елисейския дворец, който уточни, че САЩ са били информирани за срещата, но не са част от нея.

Международният състав и целите на конференцията

Съорганизирана от Франция и Великобритания, конференцията събра около 40 държави — от Европа, Азия и Тихия океан (Япония, Южна Корея, Австралия), страни от Персийския залив като Саудитска Арабия, както и представители от Северна и Южна Америка, включително Канада, предаде агенция АНСА. Основната цел бе да се обсъдят мерки за възстановяване на плаването през Ормузкия проток и да се ускори военното планиране за гарантиране на безопасността след евентуално прекратяване на бойните действия, отбеляза Ройтерс.

Отделянето от Вашингтон и реакциите на САЩ

От Елисейския дворец описаха срещата и като търсене на “трети път” — група държави, фокусирани върху Европа, които желаят да се дистанцират от напрежението между САЩ и Китай и да отстояват международното право. В същото време американският президент Доналд Тръмп призова страните от НАТО да “стоята настрана” от протока в пост в своята социална мрежа, наричайки ги “книжен тигър”. Статията на “Монд” посочва, че от завръщането си на власт през януари 2025 г. Тръмп постоянно поставя под изпитание трансатлантическите връзки с редица провокативни действия и изявления.

Разногласията в Европа

Анализатори и дипломати посочват, че войната срещу Иран — описвана от някои източници като водена без пълна координация със съюзниците — задълбочи недоверието в трансатлантическите отношения. Аранча Гонсалес, декан на Школата по международни отношения в Париж, коментира, че наблюдаваме натрупване на недоверие, наследено и от предишни кризи като войната в Ирак през 2003 г.

Първоначалните реакции на отделни европейски правителства

Държави с традиционно атлантически нагласи като Италия и Германия публично заявиха, че става дума за мисия, която “не е тяхната война”, което разгневи американския президент. В същото време обаче европейските лидери показаха, че заплахите и обидите срещу тях имат ограничен ефект и че в публичното пространство “тръмпизмът” губи популярност на Стария континент. Външнополитически инциденти — например критиката на Тръмп към папата, която Мелони определи като неприемлива — допълнително разтърсиха отношенията.

Дискусии за европейска автономия и бъдещето на НАТО

Зад кулисите европейските столици вече разглеждат варианти за по-независим курс, макар пълно изтегляне на САЩ от НАТО да не изглежда вероятно в краткосрочен план. Генералният секретар на алианса Марк Рюте коментира през февруари, че НАТО трябва да бъде “по-силно ръководен от Европа”, а през март Франция подчерта необходимостта от европейско сътрудничество в областта на ядреното сдържане.

Въпреки това дипломати и експерти предупреждават, че Европа все още не разполага с пълните възможности да се защити самостоятелно. “Ако оставим емоциите настрана, текущите събития показват отслабване на САЩ, което не е в интерес на Европа”, казва експерт от Германския фонд “Маршал”. Подходът на Франция в полза на стратегическа автономия среща предпазливост от партньорите ѝ.

Ролята на европейците в евентуални преговори с Иран

Франция, Германия и Великобритания също бяха дистанцирани от първите ядрени преговори с Иран, в които Белият дом участваше в сделка за прекратяване на огъня. Европейските столици се надяват да участват във втория етап — по-дълги, по-технически ориентирани преговори — но това ще стане само ако Вашингтон им го позволи.

Какво да очакваме

Срещата за Ормузкия проток показа, че европейските лидери търсят механизми за по-голямо съгласие помежду си и за по-активна роля в глобалната сигурност. В краткосрочен план това означава по-усилени дипломатически и военни планове в рамките на съществуващите структури; в дългосрочен — продължаващо обсъждане за стратегическа автономия и по-голям европейски капацитет за действие.

Източници: “Монд”, агенции АНСА и Ройтерс, БТА.