БНБ предупреждава за риска от по-висока инфлация вследствие на кризата в Близкия изток
Какво означава конфликтът за цените
Военните събития в Близкия изток създават голяма несигурност по отношение на световните цени на енергийните суровини, което увеличава натиска върху инфлацията както в еврозоната, така и в България. Най-осезаемият ефект се очаква в краткосрочен план чрез поскъпване на енергоносителите и по-бързо предаване на тези разходи към крайни потребители и фирми.
Роля и действия на Българската народна банка
БНБ работи по два основни фронта: участва в определянето на паричната политика на Евросистемата и оценява потенциалните последици от външните шокове за българската икономика. В рамките на тази рамка централната банка участва в заседанията на Управителния съвет на Европейската централна банка.
На заседанието от 18–19 март 2026 г. основните лихви бяха оставени без промяна, като Управителният съвет потвърди целта инфлацията да се върне и да се стабилизира около 2% в средносрочен план. Решенията за лихвите ще се вземат въз основа на постъпващите икономически данни, без фиксирана предварителна траектория.
Ключови фактори за бъдещото развитие на инфлацията
В средносрочен план динамиката на цените зависи от няколко фактора: продължителността и интензивността на конфликта, колко бързо по-високите енергийни цени ще се отразят на потребителските цени и икономическата активност, както и от възможността за вторични ефекти, които да вдигнат и останалите компоненти на потребителската кошница.
Прогнози по сценарии
В своя базов макроикономически сценарий БНБ очаква инфлацията в България да достигне 3.7% през 2026 г., а през 2027 и 2028 г. да се забави до около 3.2% поради ефекта на високата база при енергийните цени и предстоящото въвеждане на европейската схема за търговия с емисии (ETS2).
- Умерено неблагоприятен сценарий: инфлацията e по-висока с 0.7 процентни пункта през 2026 г., с 1.4 пункта през 2027 г. и с 0.6 пункта през 2028 г.
- Силно неблагоприятен сценарий: отклонението достига 1.2 п.п. през 2026 г., 3.4 п.п. през 2027 г. и 2.3 п.п. през 2028 г., което отразява по-изразени вторични ценови ефекти.
Тези сценарии имат илюстративен характер и не отчитат възможните политически реакции — фискални или парични — които биха могли да смекчат или засилят ефектите. Целта им е да покажат механизмите, чрез които външни ценови шокове могат да се пренесат в българската икономика и да очертаят възможните рискове пред ценовата стабилност.
