Заплахите около Ормузкия проток: сценарии и рискове
Петдневно отлагане на ударите и заплахите за електроцентрали
Администрацията на Доналд Тръмп съобщи, че е дала указание на Пентагона да отложи с пет дни планираните удари по енергийната инфраструктура на Иран. По-рано президентът беше отправил ултиматум, че може да бъдат поразени електроцентралите в страната, ако Техеран не отвори преминаването през Ормузкия проток.
Фактически блокиран трафик в протока
Ормузкият проток е ключова морска артерия, която свързва Персийския залив с открития океан. Около 20% от световната търговия с петрол и втечнен газ преминава през него. В последните дни движението на кораби в Персийския и Оманския залив практически спря, след като няколко плавателни съда бяха подложени на ракетни нападения.
По данни, цитирани от американски медии, на висшето ръководство е било посочено, че Иран може да нанася сериозни щети с относително прости средства — например един човек в моторна лодка, подпомогнат от мина или ракета, може да извади от строя танкер. Тази заплаха била представена пред президента от генерал Дан Кейн, председател на Обединения комитет на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ.
Кои електроцентрали в Иран са най-уязвими?
Енергийният микс на Иран е доминиран от централи на природен газ — според МАЕ за 2023 г. около 80% от електроенергията в страната идва от такива инсталации. Сред най-големите са газовата централа в Дамаванд близо до Техеран с капацитет над 2 800 MW и друга край Каспийско море в провинция Мазандаран с около 2 200 MW.
Единствената ядрена централа, Бушехр, е разположена на брега на Персийския залив — приблизително 760 км южно от столицата. Генералният директор на МАГАТЕ Рафаел Гроси съобщи, че през март сграда на около 350 метра от реактора е била ударена и разрушена. Поради потенциално непредвидими и катастрофални последици, целенасочена атака срещу самия реактор би изглеждала крайно рискована и малко вероятна.
Какво би означавал удар по енергийните обекти за иранците?
Повреда на газовите електроцентрали може да доведе до масови проблеми с електроснабдяването, което от своя страна засяга водоснабдяването, банковите операции и промишленото производство. Икономиката на страната вече е сериозно разклатена от войната, санкциите и ограниченията върху онлайн връзките: много райони преживяват прекъсвания на международния интернет за повече от три седмици, а търговските площи останаха полупразни дори по време на традиционните празници.
Заплахи срещу обезсолителни станции и рисковете за водоснабдяването
Революционната гвардия предупреди, че ако САЩ ударят енергийни съоръжения, Иран може да затвори Ормузкия проток напълно. Освен това Техеран вече е заплашвал и е извършвал нападения срещу съоръжения за обезсоляване на вода в региона — такива инциденти са регистрирани в Бахрейн и Кувейт.
Държавите от Персийския залив разчитат в огромна степен на инсталации за обезсоляване: в региона има около 3 400 такива съоръжения, а в страни като Катар и Бахрейн те доставят над 90% от питейната вода. Много от тези центрове са разположени на стотици километри от иранския бряг и биха могли да бъдат уязвими при ескалация.
Икономическите и имиджови последици за региона
Анализът на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) подчертава, че мащабът на риска зависи от броя и силата на евентуалните атаки. Първоначалните повреди на единични инсталации биха могли да се компенсират чрез пренасочване на ресурси, но масирани удари или атаки срещу големи разпределителни центрове — особено с ракети и дронове — могат да предизвикат широкомащабни прекъсвания.
Най-сериозният ефект може да е психологически: загубата на усещането за сигурност и стабилност ще подкопае привлекателността на региона за туристи, търговци и чуждестранни инвеститори. Дори временни смущения в доставките на вода или ток ще оставят незаличим отпечатък върху имиджа на страните от залива и върху тяхната икономическа стратегия.
Източник: ARD (редактор Александър Детев)