Гърция ускорява връщанията на мигранти и търси центрове извън ЕС

Парламентът одобри промени за по-бързи депортации и преместване в трети страни

Ново законодателство, прието късно във вторник от гръцкия парламент, въвежда по-кратки процедури за депортиране на хора с отхвърлени молби за убежище и дава възможност за пренасочването им в специални центрове за връщане извън Европейския съюз след подписване на двустранни споразумения с трети държави, съобщи “Ройтерс”.

Решението на фона на продължаващ миграционен натиск

Гърция остава една от основните входни точки към Европа през Средиземно море. Страната беше сред най-засегнатите по време на миграционната вълна през 2015–2016 г., когато над милион души от Близкия изток и Африка достигнаха европейските брегове. Въпреки че общият брой на пристигащите сега е далеч по-малък, някои острови като Крит и Гавдос, които са най-близо до африканското крайбрежие, отчитат скок в броя на лодките, идващи предимно от Либия.

Европейска рамка и критики

Миналата седмица институциите на ЕС се споразумяха по нови правила, позволяващи държавите членки да пращат лица с влязла в сила заповед за изгонване в центрове на територията на трети държави. Мярката предизвика остри реакции от правозащитни организации, които предупреждават за рискове от нарушения на човешките права и липса на достатъчен контрол върху условията в такива центрове.

Сътрудничество с други европейски държави и преговори с трети страни

Атинската администрация работи съвместно с Нидерландия, Дания, Германия и Австрия по изграждането на общи центрове за връщане и транзит. Паралелно се водят преговори за двустранни споразумения с държави извън ЕС, макар че част от тези обсъждания временно са спрени.

Планове за подписване и времева рамка

Министърът по миграцията и убежището Танос Плеврис заяви преди гласуването, че страните от ЕС вече преговарят с потенциални партньори и целят първите споразумения да бъдат сключени още тази година, с намерение центровете да започнат да функционират през 2027 г. Плеврис посочи, че гръцкото правителство е водило консултации с две африкански държави, но не разкри кои са те.

В кой контекст се предприемат мерките

Според официални представители инициативата е част от по-широките усилия на европейските държави да засилят контрола върху нелегалната миграция, да ускорят процедурите за връщане и да редуцират натиска върху бреговите и островните райони на страните от ЕС. Критиците обаче предупреждават, че бързите процедури и преместването извън съюза могат да влошат достъпа до правна помощ и да увеличат риска от неправомерно третиране на уязвими хора.

Нарастването на морските прихващания и опитите за пресичане на Средиземно море остават ключово предизвикателство за Атина и партньорите ѝ в Европа, които търсят баланс между сигурността, международните задължения и защитата на човешките права.