Любопитно

Кулата, която промени Париж: 6 май 1899 и първите посетители

Какво се случи на 6 май 1899 г.

На този ден „Айфеловата кула” отвори врати за широката публика при Световното изложение в Париж. Строителството на прочутата „Желязна дама” е приключило няколко седмици по-рано, през март 1899 г., и любопитството на парижани е било огромно.

Първите дни: стъпала вместо асансьори

В първите дни след откриването асансьорите все още не функционирали, затова посетителите трябвало да изкачат около 1710 стъпала, за да стигнат до самия връх.

План за разрушаване и спасение

Първоначалната идея била кулата да бъде премахната след 20 години. Тя оцелява, защото бързо се оказва ценна платформа за радиопредаване и научни експерименти, а самият Айфел насърчава използването ѝ за метеорологични и радиослужби — на нея са инсталирани метеорологична станция, барометър и радиоантени.

Визия и личен кът на конструктора

Когато е открита, кулата не е в днешния си бронзов нюанс, а в тъмночервено — венецианско червено. На върха си Гюстав Айфел е обзаведал малък частен апартамент с дървени мебели, шарени тапети и роял. Той рядко го отдавал под наем и го използвал за работа и за посрещане на видни гости като Томас Едисон.

Технически и исторически акценти

  • Преди да работи върху кулата, Айфел проектира вътрешната метална конструкция на Статуята на свободата в Ню Йорк.
  • За да спре разрушаването, Айфел купува патента за дизайна от двама свои инженери — Морис Кьохлин и Емил Нугие, които стоят зад първоначалната идея.
  • Поради термичното разширение на метала, през лятото кулата може да се удължи с до около 15 см; при силен вятър върхът се люлее средно 6–7 см.
  • Тя остава най-високата постройка в света в продължение на 41 години, докато през 1930 г. не ѝ отстъпва „Крайслер Билдинг” в Ню Йорк.
  • За да се предпази от ръжда, кулата се боядисва ръчно приблизително на всеки 7 години, за което са нужни около 60 тона боя.

Защо музеят във въздуха се превръща в символ

От архитектурно чудо на инженерната мисъл, през площадка за научни изследвания до най-емблематичния символ на Париж — Айфеловата кула преминава през неочаквани роли, които я спасяват и затвърждават нейното място в историята и сърцата на хората.