Саркози настоява за невинност и призовава за прозрачност
Бившият президент отхвърля обвиненията пред Апелативния съд
Никола Саркози заяви пред Апелативния съд в Париж, че не е предал доверието на френските избиратели и че няма да признае нещо, което не е извършил. В своето изявление той описа делото за предполагаемо тайно финансиране от режима на покойния Муамар Кадафи като начало, „със лъжи и заговор“, и поиска процесът да завърши с „истина и прозрачност“.
Какво е в центъра на разследването
Става дума за твърдения, че Либия е подпомогнала президентската му кампания от 2007 г. На 13 май прокуратурата поиска от съдиите да признаят Саркози за виновен по три обвинения: корупция, незаконно финансиране на кампания и укриване на присвояване на либийски публични средства — същите, по които бе оправдан на първия процес.
Прокурорите отидоха по-далеч от позицията, формирана в първия процес, като определиха Саркози като „подстрекател“ в предполагаемата корупционна схема. По-рано съдът го оправда за корупция по технически причини, постановявайки, че в качеството си на кандидат той не е притежавал статут на “публична власт”, изискван от френското антикорупционно законодателство.
Други участници в делото
По делото са обвинени и няколко близки сътрудници от вътрешния кръг на Саркози, сред които:
- Клод Геан (бивш началник на кабинета)
- Брис Ортефьо (бивш министър на вътрешните работи)
- Александър Джури (посредник)
- Ерик Вьорт (касист на кампанията през 2007 г.)
Последствия и очаквания
Случаят с Либия се счита за един от най-тежките по отношение на политическата и символичната тежест, защото отправя обвинение, че чужд режим е оказал влияние върху избора на френски държавен глава. Решението на Апелативния съд бе отложено — очаква се да бъде обявено на 30 ноември.
За напомняне: през септември 2025 г. 71-годишният Саркози бе осъден на пет години лишаване от свобода за престъпен заговор, което го направи първия бивш френски президент в съвременната история, вкаран в затвора. Той прекара в затвора “Ла Санте” 20 дни и след освобождаването си публикува книгата “Дневникът на един затворник”.
Апелативният процес и справедливостта му остават в центъра на общественото внимание, като мненията за значението и последствията от евентуална присъда продължават да се разделят.