Kank australis — нов пернат динозавър от южна Патагония

Откритие от края на креда

Аржентински и японски палеонтолози идентифицираха останки от досега неизвестен пернат динозавър в южната част на Патагония. Находката е описана в Journal of Vertebrate Paleontology и представлява вид с дължина до около три метра, който по анатомия, хранене и екологична ниша напомня съвременните чапли.

Уникални шийни прешлени и риболовен начин на живот

Най-характерната черта са шийните прешлени: те притежавали специализирани структури, които са защитавали кръвоносните съдове при интензивни и сложни движения на врата. Подобни анатомични приспособления се срещат при дълговрати птици като чаплите и подсказват, че новият вид е бил приспособен към ловуване на риба и маневриране край водата, коментира Матиас Мота от Аржентинския музей по естествена история.

Място и възраст на находката

Фосилите бяха открити при разкопки на ферма Ла Анита в южна Патагония — скали, формирани в самия край на кредовия период преди приблизително 66–72 милиона години. По това време районът е бил населяван от големи тревопасни титанозаври, месоядни карнотаври и други характерни мезозойски животни.

Нов вид от семейство Unenlagiidae: Kank australis

Останките принадлежат към двуноги пернати представители на семейство Unenlagiidae — група хищни влечуги с изключително дълги муцуни и шии, предполагащо полуводен начин на живот. Това е първият документално описан „южен“ представител на групата; видът е кръстен Kank australis, в чест на нандуто от митологията на местните индиански народи. Животното е било дълго между 2.5 и 3 метра, с тънка дълга шия и множество дребни, специализирани зъби, пригодени за улавяне на риба.

Какво означава това за реконструкцията на екосистемата

Анатомичните данни за Kank australis засилват хипотезата, че unenlagiids са заемали екологични ниши, близки до тези на съвременните чапли — около бреговете на реки и езера. Учените се надяват, че бъдещи разкопки и допълнителни находки ще дадат отговори дали тези пернати хищници са били атакувани от по-едри тероподи в региона, като например мегараптора Maip macrothorax, който е съжителствал в същите древни екосистеми.

Допълнителни проучвания на костните материали и още изкопаеми от Ла Анита ще помогнат да се изясни поведението и екологичната роля на този неочакван обитател на палео-Патагония.