Здравната система в дебат: разходи, течове и приоритети за реформа

Политическо противопоставяне на фона на кризата

В дебат за здравеопазването в предаването „Денят ON AIR“ участваха кандидати за депутати от различни политически сили: д-р Влатко Глигоров (“Прогресивна България”), проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС), д-р Лидия Чорбанова (БСП-ОЛ), Маргарита Махаева (“Възраждане”) и д-р Александър Симидчиев (ПП-ДБ). Темите обхванаха профилактиката, големите инфраструктурни проекти, кадровия дефицит и контрола върху публичните средства.

Състоянието на системата: криза или компрометираност?

Участниците не употребиха само термини като „натиск“ — спорът стигна до заключения, че системата е „компрометирана“ и че продължителни нерешени проблеми вече дават сериозни последици за пациентите.

Позициите на основните играчи

Д-р Влатко Глигоров подчерта необходимостта от ревизия на статута на неосигурените и от преглед на специалните основания за държавно плащане на здравни осигуровки. Той изрази съмнение, че проблемът е само в количеството пари — важно е как и за кого се харчат.

Проф. Костадин Ангелов заяви, че решението минава през икономически растеж и повишаване на доходите. Той обеща програма, която да освободи онкологични пациенти от заплащане на медицински изделия и консумативи, и защити възможността за реализиране на големи проекти с национално финансиране, след като европейското финансиране е пропуснато.

Д-р Лидия Чорбанова акцентира върху слабата профилактика: нито едно евро от бюджета не се отделя целево за масов скрининг, според нея превенцията трябва да бъде приоритет, защото спестява пари за лечение и удължава живота на хората.

Маргарита Махаева посочи тенденции към изтичане на средства и слаба прозрачност при разпределянето им. „Възраждане“ настоява за цялостна прозрачност и мораториум върху създаването на нови болници, докато д-р Александър Симидчиев изтъкна нуждата от приоритизация и бързи, спестяващи ресурси мерки.

Доплащания, болнична мрежа и достъп

По темата за доплащанията д-р Глигоров заяви, че доплащането трябва да бъде ограничено и че не бива да се разделя системата на „частни“ и „държавни“ болници по начин, който прикрива неефективност. Проф. Ангелов припомни, че страната има много болнични легла на глава от населението и предложи механизъм за реформиране на неефективни лечебни заведения.

Предложенията включват мораториум върху откриването на нови болници и по-справедливо разпределение на ресурсите — в момента около 25% от болниците са концентрирани в София, което поражда неефективност. Д-р Симидчиев обаче подчерта, че достъпът зависи не само от броя болници, а и от транспортната свързаност и организацията на услугите.

Големите проекти и загубените възможности

Дебатът засегна и изграждането на протонен център за лечение на тежки онкологични заболявания — д-р Глигоров попита защо България е изпуснала европейско финансиране за проекта. Проф. Ангелов отговори, че проектът остава възможен, но ще се финансира национално и че забавяния в План за възстановяване при предишни управления са допринесли за загубата на евросредства.

Профилактика, скрининг и цифрови инструменти

Идеята за държавно финансиран масов скрининг намери широка подкрепа. Д-р Глигоров предложи разширяване на обхвата на профилактичните прегледи, особено при жените, с по-ниска възрастова граница. Д-р Симидчиев предложи въвеждането на SMS известия при извършени медицински дейности като инструмент срещу злоупотреби — аналогично на банковите сигнали, този механизъм би давал прозрачност за пациентите.

Телемедицината бе разгледана като допълваща, а не заместителна мярка — полезна там, където пряк достъп до специалист е ограничен.

Кадровата криза и модел за финансиране на общинските болници

Всички участници отчетоха, че недостигът на лекари и сестри е сред най-острите проблеми. Проф. Ангелов предложи съвместно финансиране на персонала в общинските болници от лечебното заведение, общината и държавата. Чорбанова и Махаева настояха за по-добро заплащане на младите специалисти и за ограничаване на доплащането от пациентите.

Спорове около детската болница и заключения

Дебатът се оживи и около Националната детска болница: Чорбанова пита за загубени средства, предвидени за оборудването ѝ, а д-р Глигоров говори за корупционни зависимости и блокирани процеси. Проф. Ангелов го критикува за липса на конкретни решения при отправените обвинения.

Въпреки размяната на остри реплики, присъства и обща визия: повече инвестиции в профилактика, подобряване на достъпа до здравни услуги, решаване на кадровата криза и по-строг контрол върху употребата на публични средства. Основният разрив остава по въпроса кой носи отговорност за забавените проекти и по какъв модел трябва да се провеждат реформите.